За търсещите Единствения и Вечен Бог
Това е клип, който направих след посещение на храм “Света неделя” в София.
Бях потресен от надпис, който видях вътре в храма (на снимката по-горе). Ето и някои размисли за това, дали това твърдение е библейски и истани:
Един клип със няколко свидетелства за освобождения от демони:
За много вярващи е трудно да се върнат при Бог, след като са паднали в някой грях. Тяхната съвест ги осъжда и неубедени във желанието на Бог да им прости, те остават във едно отпаднало духовно състояние. Нерешителни са да се върнат към Бог и се чувстват охладняли за Божиите неща.
Във следващато видео говоря за това как можем да се възвърнем към Бога, без да губим излишно време, стоейки далеч от Него, и как да възвърнем огъня си и любовта си към духовните неща.
Continue reading “Първи стъпки след падане в грях.”
Ето и свидетелството на брат Миро.
“Не се тревожи и играй футбол!”
Много християни започват добре своя път като вярващи, но отпадат от вярата. Те загубват интерес към Библията, молитвата и Божиите неща. Любовта им към техните братя и сестри изчезва, като те постепенно но напълно се връщат към предните си грехове. Отпадането от вярата може да е по различни причини – пороци, които никога не са били победени, лъжи на дявола, съблазни от вярващи, опозиция от невярващи роднити и приятели и много други.
Continue reading “Възстановяване на отпадналите от вярата.”
Петдесет знака на фарисеите.
Зак Пунън, Индия
Долният списък е превод от английски на брошурка от индийския проповедник Зак Пунън. Брошурката е обобщение на една негова по-пълна книга на същата тема. Ако някои от точките не са ясни, тези от вас които ползват английски могат да направят справка в нея.
Превод: брат Радо
Continue reading “Петдесет знака на фарисеите”
Ако трябва да опишем накракто пътя на всеки вярващ, когато идва при Христос, той би изглеждал така: омърсен от света и греха, в който е живял, той бързо осъзнава, че не може да предложи много на Бог, осъзнава своята духовна нищета и скоро вижда, че съществуват други вярващи, много по-напред от него във дългия път, наречен християнство. Подобно на непомазания още израилски цар Саул, християнинът тръгва по своя път със ниски мисли за своите духовни възможности и стойност.
Но с течение на времето, и колкото повече той е използван от Бог, вярващият започва да вижда и вкусва наличната за него Божия благодат, която тече през него, когато той предлага своя живот и време на разположение на своя Изкупител. Вече служител, а не само вярващ, той разбира какво е да си „животворно ухание, което докарва живот“ (2 Кор 2:16) и пръстен съд, пълен с превъзходната Божия сила (2 Коринтяни 4:7).
Continue reading “Гордостта от служението и приемане на слава от хората”
