„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло; докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ Ефесяни 4:11-13
Апостолското служение е част от петкратното служение описано във Ефесяни 4:11-13. В тази статия ще разгледам основните характеристики на това служение и изискванията на Бог към призваните към него.
Но преди да започнем, искам да дам своето мнение по въпроса дали това служение съществува и днес? За мен по-горе цитираният пасаж дава недвусмислен и положителен отговор. В християнския свят днес, никой не оспорва валидноста на благовестителското или пастирско служение. Защо тогава се оспорват апостолското и пророческо служение (особено апостолското)? Възможно е отговорът да се крие във злоупотребата със етикета “апостол”, който много служители си слагат пред имената. Така едно призвание, предназначено от Бог да изгражда светиите (чрез смирение и служение към тях), се превръща във титла, която дава почит на притежателя й. Но злоупотребата със това име не означава че не съществуват истински апостоли.
Continue reading “За апостолското служение”
