Category: Поучения

Ако трябва да опишем накракто пътя на всеки вярващ, когато идва при Христос, той би изглеждал така: омърсен от света и греха, в който е живял, той бързо осъзнава, че не може да предложи много на Бог, осъзнава своята духовна нищета и скоро вижда, че съществуват други вярващи, много по-напред от него във дългия път, наречен християнство. Подобно на непомазания още израилски цар Саул, християнинът тръгва по своя път със ниски мисли за своите духовни възможности и стойност.

Но с течение на времето, и колкото повече той е използван от Бог, вярващият започва да вижда и вкусва наличната за него Божия благодат, която тече през него, когато той предлага своя живот и време на разположение на своя Изкупител. Вече служител, а не само вярващ, той разбира какво е да си „животворно ухание, което докарва живот“ (2 Кор 2:16) и пръстен съд, пълен с превъзходната Божия сила (2 Коринтяни 4:7).

Continue reading “Гордостта от служението и приемане на слава от хората”

Можем ли да загубиме спасението се?

Един от раздялящите християнския свят спорове е дали християнин, веднъж спасен, може да загуби спасението си. Във свят пълен със изкушения, изпитания и съблазни, едва ли има по-важен от това въпрос. Уверен съм, че позицията по него е един от ключовете, който определя как даден християнин прекарва живота си, степента на неговото освещение и плодотворността на служението му.

Добре дошли в настоящето изследване върху природата на нашия Господ Исус Христос.  Както през вековете, така и днес съществуват лъжеучения, които са се опитвали да принизят Христос до обикновен човек или да твърдят, че той е само ангел или архангел. В лъжеучение като “Свидетелите на Йехова” Той дори бива определен като “бог” но не като “Всемогъщия Бог”. В слеващите страници ще разгледаме основни пасажи от Божието Слово, които красноречиво говорят за Божественоста на Исус Христос.

Continue reading “Исус Христос – Бог или човек?”

„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло; докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“    Ефесяни 4:11-13

Апостолското служение е част от петкратното служение описано във Ефесяни 4:11-13. В тази статия ще разгледам основните характеристики на това служение и изискванията на Бог към призваните към него.

Но преди да започнем, искам да дам своето мнение по въпроса дали това служение съществува и днес? За мен по-горе цитираният пасаж дава недвусмислен и положителен отговор. В християнския свят днес, никой не оспорва валидноста на благовестителското или пастирско служение. Защо тогава се оспорват апостолското и пророческо служение (особено апостолското)? Възможно е отговорът да се крие във злоупотребата със етикета “апостол”, който много служители си слагат пред имената. Така едно призвание, предназначено от Бог да изгражда светиите (чрез смирение и служение към тях), се превръща във титла, която дава почит на притежателя й. Но злоупотребата със това име не означава че не съществуват истински апостоли.

Continue reading “За апостолското служение”