Category: Подражанието на Христос

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 16
Понасянето на чуждите недостатъци

Докато Бог не отреди противното, човек трябва да понася търпеливо всичко, което не може да оправи в себе си или в другите. Затова гледайте нещата така, като че изпитват вашето търпение, защото без такова търпение и изпитване, вашите заслуги са от малко значение. Въпреки всичко, когато сте под такива трудности, трябва да се молите Бог да се съгласи да ви помогне да ги понесете спокойно.

Ако, след като е бил посъветван един два пъти, даден човек не се поправи, не спори с него, но повери целия въпрос на Бог – Неговата воля и чест да бъдат изпълнени във всички Негови слуги, понеже Бог добре знае как да обърне злото в добро. Опитвай се да понасяш търпеливо слабостите и немощите на другите, каквито и да са те, защото ти също може да имаш много недостатъци, които другите да понасят.

Ако не можеш да накараш себе си да бъдеш това, което искаш, как ще можеш да огънеш другите под твоята воля? Искаме те да са съвършени, а в същото време ние не се поправяме. Тяхната огромна свобода не ни се нрави, докато ние самите не приемаме отказ за това, което искаме. Бихме ги вързали със закони, докато не бихме позволили ние да бъдем ограничени от нещо. Следователно, ясно е колко рядко ние мислим за другите така, както мислим за нас самите.

Ако всеки беше съвършен, какво би трябвало да понесем заради Бога? Но Бог така е определил, че да трябва да се научим да си носим един на друг теготите, понеже няма човек без недостатък, няма човек без товар, няма никой самодостатъчен или достатъчно мъдър. Затова трябва да се подкрепяме един друг, да се утешаваме, взаимно да си помагаме и съветваме, защото мярката на добродетелта във всеки човек е най-добре разкрита по време на злощастие – злощастие, което не отслабва човека, а по-скоро показва какъв е той.

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 14
Добродетелните дела

Никога не върши зло, за каквото и да е било в света, или заради любов към хората. За някой в нужда, обаче, добро дело понякога може да бъде оставено не направено, или сменено с по-добро. Това не е пропуск да се направи добро дело, а по-скоро негово подобрение.

Без милосърдие, всяка външно дело е безстойностно, но всичко извършено с милосърдие, било то дори малко и незначително, е напълно плодотворно, защото Бог мери любовта, с която човек действа, а не самото дело.

Този, който много обича, много постига. Този, който прави добро, върши много. Този, който служи на общото благо, а не собствените си интереси, постига много.

Обаче, това, което изглежда като добродетелност, понякога е сладострастие, защото човешките наклонности, неговата собствена воля, надеждата му за награда, и неговият личен интерес са мотиви, които рядко липсват. От друга страна, този, който притежава истинска и съвършена добродетелност, не търси нищо за себе си, а търси всички неща за Божия слава. Освен това, той не завижда на никого, защото няма желание за лични удоволствия, нито иска да се наслаждава в самия себе си; по-скоро той желае Божията слава над всички друго. Той не преписва нищо добро на човек, но го отчита като идващо от Бог, от Който всички неща извират като от фонтан, и в Който всички благословени ще почиват.

Ако човек има дори само една искрица добродетелност, той със сигурност ще усети, че всички неща в света са суета!

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 14
Избягвай прибързаните заключения

Фокусирай вниманието върху себе си и се пази от съденето на хорските дела, защото съдейки другите, човек се труди напразно, често прави грешки и лесно съгрешава; докато, съдейки и проверявайки себе си, той прави нещо, което е винаги ползотворно.

Ние често решаваме, че нещата са както на нас би ни се искало, защото заради личните чувства, ясната преценка лесно се губи.

Ако Бог е единствения обект на нашите желания, не бихме се разклащали толкова от несъгласието на другите с нашето мнение.

Мнозина, несъзнателно, търсят себе си в нещата, които правят. Те дори изглежда да имат мир в ума си, когато нещата се случват според техните очаквания и предпочитания, но в обратния случай, са обезпокоени и натъжени. Разликите в чувствата и мненията често разделят приятели и познати, дори тези, които са религиозни и благочестиви.

Старият навик трудно се побеждава, и никой не желае да бъде отведен по-далеко от това, което вижда.

Ако се надяваш повече на твоята интелигентност или усърдие, отколкото на добродетелта на покорството пред Исус Христос, ти едва ли, или поне бавно, ще станеш просветен човек. Бог иска да Му бъдем напълно покорни, и чрез изгаряща любов, да се извисим над всяка човешка мъдрост.

Съпротивляването срещу изкушението

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 13
Съпротивляването срещу изкушението

Докато живеем на тази земя, не можем да избягаме от страданието и изкушенията.  Затова пише в Йов: “Животът на човека на тази земя е воюване.” Затова, всеки трябва да се пази от изкушение и да бди в молитва, да не би дяволът, който никога не спи, а обикаля, търсейки кого да погълне, да го измами. Никой не е толкова съвършен или свят, че да не бъде изкушаван никога; човек не може да бъде напълно свободен от изкушения.

И въпреки това, изкушенията, макар да са свирепи и притесняващи, са често полезни за човека, защото в тях той е смиряван, пречистван и обучаван. Всички светии са минали през много изкушения и изпитания за своя полза, докато тези, които не можаха да устоят станаха осъдени и отпаднаха от вярата. Не съществува място толкова свято, място толкова тайно, че да не може да бъде посетено от изкушенията и изпитанията. Човек никога не е в безопасност от тях докато е жив, защото те извират от нас самите – в грях бяхме заченати. Когато нашето изкушение или изпитание отмине, идва друго; ние винаги ще трябва да страдаме в нещо, защото сме загубили първоначалното си състояние на благословение.

Continue reading “Съпротивляването срещу изкушението”

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 12
Стойността на нещастието

Добре е за нас понякога да имаме изпитания и проблеми, защото ни напомнят, че сме тук временно и че не трябва да се надяваме на светските неща. Добре е за нас понякога да преживяваме отричане, да бъдем погрешно разбрани от хората, въпреки че се опитваме да правим добро и имаме правилни мотиви. Тези неща ни помагат да сме смирени и ни предпазват от тщеславие. Когато хората не ни почитат, когато не мислят добре за нас, тогава сме по-склонни да търсим Бог, Който вижда нашите сърца. Затова човек трябва да се вкорени здраво в Бог, така че да няма нужда от човешката утеха.

Когато добродетелния човек е изпитван, изкушаван и измъчван от лоши мисли, тогава той ясно осъзнава, че неговата най-голяма нужда е Бог, без Който той не може да направи нищо. Натъжен от своята нищета и страдание, той ридае и се моли. Той се отегчава от дългия живот и копнее за смъртта, така че да бъде с Христос. Тогава той разбира, че съвършена сигурност и пълен мир не могат да бъдат намерени на тази земя.

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 11
Придобиването на мир и усърдие към съвършенство

Бихме се наслаждавали на много мир ако не се тревожехме какво говорят или правят другите, защото това не ни касае. Как може човек да живее задълго в мир  ако се бърка в чужди работи, търси странни развлечения и рядко е вътрешно спокоен?

Блажени са кротките духом, защото те ще се наслаждават на мир в изобилие.

Защо някои от светиите са били толкова съвършени и предадени на размишления? Защото те са се опитвали да умъртвят в себе си всички земни желания и така са успявали да се привържат към Бог с целите си сърца и с лекота да концентрират своите най-вътрешни помисли.

Ние сме прекалено заети с нашите собствени прищевки и желания, прекалено

отдадени на преминаващи неща. Рядко побеждаваме напълно дори един порок, и не сме завладени от желанието да се усъвършенстваме ежедневно; и затова оставаме студени и безразлични. Ако умъртвявахме изцяло нашата плът и не позволявахме да бъдем разсейвани, бихме оценявали божиите неща и бихме преживели отчасти небесни откровения.

Най-голямата пречка, всъщност единствената е, че не сме свободни от страстите и похотите и че не се опитваме да следваме съвършения път на светиите. Така, когато срещнем някое препятствие, твърдо лесно се обезкуражаваме и се обръщаме към човешката утеха. Ако се опитаме, обаче, да стоим прави като смели мъже в битка, Господната помощ от небето със сигурност ще ни подкрепи. Защото Този, Който ни дава възможността да си бием за победа, е готов да помогне на тези, които продължават напред и се доверяват на Неговата благодат.

Ако позволим нашият прогрес в духовния живот да зависи само от спазването на външното, нашето посвещение скоро ще приключи. Нека, за това, да положим брадвата на корена, за да бъдем свободни от нашите страсти и така да имаме мир.

Ако поваляме само един порок всяка година, скоро ще бъдем съвършени. Обратното, обаче, много често се случва – ние чувстваме че сме били по-добри и по-чисти в първия плам и посвещение след повярването ни,  отколкото след много години на практикуване на вярата ни.

Ако се постараем със усилие в началото, то след това би ни било по-лесно да правим всичко. Трудно е да се победят стари навици, но още по-трудно е да вървим срещу волята си.

Ако не побеждавате малките, нищожни неща, как ще победите по-големите? Съпротивлявай се на изкушенията в началото и се отучи от лошите навици, да не би, лека по лека, те да те отведат до по-лоши неща.

Ако разсъдиш какъв мир би донесъл на теб добрият живот и каква радост на другите, мисля че би бил по-загрижен за своя духовен прогрес.

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 10

Избягването на празните приказки

Отбягвай максимално хорските клюки, защото обсъждането на световните дела, дори когато е искрено, е силно разсейване, водещо до улавяне и поробване във суета.

Много често ми се иска да бях избрал да не контактувам с хора.  Защо, наистина, говорим и клюкарим помежду си, като толкова рядко си тръгваме без разтревожена съвест?

Правим го, търсейки утешение в общите ни разговори и искайки да отпочинем в ума си от различни ни мисли. Затова, говорим с увлечение за нещата, които наистина харесваме или за нещата, които силно ненавиждаме. Но, за съжаление, често говорим суетно и без цел; защото това външно удоволствие на практика прогонва вътрешната и божествена утеха.

Затова трябва да бдим и да се молим, да не би да пропилеем времето си.

Когато дойде правилното и подходящо време да се говори, кажи това, което ще укрепи и изгради другите.

Лошите навици и безразличието към духовния растеж допринасят значително за неукротения език.

Благочестивите разговори на духовни теми, обратно, са голяма помощ за духовния напредък, особено когато хора на един и същ ум и дух общуват в Бога.