Мисли върху смъртта

Мисли върху смъртта

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 23
Мисли върху смъртта

 

Много скоро, твоят живот на тази земя ще свърши; затова, помисли какво те чака след това. Днес ние живеем, утре умираме и бързо сме забравени. О, каква тъпота и коравосърдечие има в сърцето, което гледа само в настоящето, вместо да се приготви за идващото!

Затова, във всяко действие и мисъл, действай така като че ли ще умреш точно днес. Ако би имал чиста съвест, не би се страхувал толкова от смъртта. По-добро е да избягваш греха, отколкото да се страхуваш от смъртта. Ако не си готов днес, как ще си готов утре? Утре е несигурен ден; как знаеш, че ще дойде? Continue reading “Мисли върху смъртта”

1,027 total views, no views today

Мисли върху човешкото нещастие

Мисли върху човешкото нещастие

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 22
Мисли върху човешкото нещастие

Където и да си, където и да отидеш, ти си нещастен, докато не се обърнеш към Бог. Затова, защо да се учудваш, когато нещата не стават така, както ти се иска? Има ли някой, който да има всичко което иска? Не – нито аз, нито ти, нито някой друг човек на тази земя. Няма никой на тази земя, било Папа или крал, който да не страда в изпитания или страдания.

Тогава, кой е по-добре? Със сигурност този, който пострадва нещо заради Бог. Много нестабилни и слабоволеви хора казват: “Виж колко добре живее онзи човек, колко богат и велик е той, колко е властен и могъщ.” Но издигни очите си към небесните богатства и осъзнай, че материалните блага, за които говорят, са нищо. Тези неща са несигурни и много обременяващи, защото те никога не са притежавани без притеснение и страх. Човешкото щастие не се състои в притежаването на изобилни блага; много малкото е достатъчно. Continue reading “Мисли върху човешкото нещастие”

1,106 total views, no views today

Сърдечната скръб

Сърдечната скръб

 

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 21
Сърдечната скръб

Ако искаш да напредваш в добродетел, живей в страха от Бога, не търси прекалено много свобода, дисциплинирай сетивата си, и отбягвай празната глупост. Скръбта отваря вратата за много благословения, които разпуснатостта обикновено унищожава.

Чудо е как всеки човек, който разсъждава върху своето окаяно състояние и множеството опасности за душата му, може да бъде напълно щастлив в този живот. Безгрижни и небрежни за нашите недостатъци, не чувстваме истинската скръб на душите си, но често се впускаме в празен смях, когато имаме добри причини да плачем. Никоя свобода и радост не са истински, освен ако се основават на страх от Бога и на чистата съвест.

Щастлив е човекът, който може да отхвърли тежестта на всяка грижа и да обърне сърцето си към свято покаяние. Щастлив е човекът, който отхвърля от себе си всичко, което изцапва или обременява съвестта му. Continue reading “Сърдечната скръб”

691 total views, no views today

Любовта към усамотението и тишината

Любовта към усамотението и тишината

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 20
Любовта към усамотението и тишината

Търси подходящо време на незаетост и размишлявай често върху Божиите милости. Остави се от страничните занимания. Чети такива неща, които носят по-скоро сърдечна тъга, отколкото умствено занимание. Ако се отдръпнеш от ненужни разговори и напразното тичане, от слушането на клюки и слухове, ти ще намериш достатъчно време, подходящо за свято размишление.

Много велики светии са избягвали човешката компания, когато е било възможно, и са избирали да служат на Бог в усамотение. “Колкото пъти съм бил сред хора,” е казал един от тях, “аз съм се връщал по-малко човек.” Често откриваме това да е вярно, когато участваме в дълги разговори. По-лесно е да си напълно мълчалив, отколкото да не говориш прекалено много. Да останеш вкъщи е по-лесно, отколкото да бъдеш достатъчно нащрек когато си навън. Следователно, всеки, който се стреми да живее вътрешния и духовен живот, трябва да се отдели с Христос, от тълпата. Continue reading “Любовта към усамотението и тишината”

631 total views, no views today

Заниманията на добрия монах

Заниманията на добрия монах

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 19
Заниманията на добрия монах

Животът на добрия монах трябва да изобилства с всякаква добродетел, така че той да е вътрешно това, което изглежда външно пред хората. И е правилно да има много повече вътре, отколкото изглежда отвън, защото Този който вижда вътре е Бог, Когото трябва да почитаме високо, независимо къде сме.

Всеки ден трябва да подновяваме нашата решителност и да разпалваме нашата жар, като че ли е първият ден на нашия духовен живот. Трябва да казваме: “Помогни ми, о Боже, в моята решителност и в Твоето свято служение. Помогни ми сега, точно в този ден, да започна съвършено, защото дотук не съм направил нищо.” Continue reading “Заниманията на добрия монах”

545 total views, no views today

Примерът на светите отци

Примерът на светите отци

 

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 18
Примерът на светите отци

 

Разгледай живите примери, оставени от светиите, които са притежавали светлината на истинската съвършеност, и ще видиш колко малко, как почти нищо не вършим. Какво е нашият живот, за съжаление, спрямо техния? Светиите и приятелите на Христос служеха на Господа в глад и жажда, в студ и голота, в работа и умора, във бдене и постене, в молитви и свято размишление, в гонения и много скърби. Колко много и колко тежки бяха изпитания, които те преминаха – апостолите, мъчениците, изповедниците на вярата, целомъдрените, и всички останали, които решиха да последват по стъпките на Христос. Те намразиха земния си живот, за да придобият вечния.

Continue reading “Примерът на светите отци”

654 total views, no views today

Монашеският живот

Монашеският живот

Монашеският живот

Подражанието на Христос
Томас а Кемпис

Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата

Глава 17
Монашеският живот

 

Ако искаш мир и съгласие с другите, трябва да се научиш да покоряваш волята си в много неща. Да се живее в манастири или религиозни комуни, да се остане там без оплакване и да се постоянства вярно до смъртта, не е нещо малко. Наистина е благословен онзи, който там живее един добър живот и свършва своите дни в щастие.

Ако ще постоянстваш в търсенето на съвършенството, трябва да се считаш за пътник, изгнаник на тази земя. Ако ще ставаш духовен, трябва да си доволен да изглеждаш като глупак заради Христос. Навикът и подстригването на главата (бел.прев: монашески обичай) малко променят човека; промяната на живота, пълното умъртвяване на страстите са тези, които правят истинския монах.

Този, който търси каквото и да е, освен самия Бог, и спасението на душата си, ще намери само проблеми и тъга, и този, който не се опитва да стане най-малък, слуга на всички,  не може да остане задълго в мир.

Дошъл си да служиш, не да царуваш. Трябва да разбереш, също така, че си призван да страдаш и да се трудиш, не да прахосаш времето си в безделничене и клюкарство. В това хората са изпитвани като в пещ. В това никой не може да устои, освен ако желае с цялото си сърце да се смири пред Бог.

 

605 total views, no views today