Изповедта на Свети Патрик – част 6
26
Веднъж бях изпитан от някои от началниците ми. Те дойдоха и изтъкнаха моите грехове над усилената ми работа като епископ. Това ме удари силно, толкова много, че за малко да падна, както тук, така и за вечността. Но Господ, в милостта си пожали повярвалите и непознатите, заради своето име, и силно ме подкрепи, когато бях така зле третиран. Не паднах в грях или позор. Моля се Бог да не им го зачете за грях.
27
Те ме обвиниха за нещо, което бях изповядал за грях като дякон преди 30 години. Това, което стана, е че един ден, когато бях притеснен и обезкуражен, споделих на един скъп приятел нещо, което бях извършил един ден – или по-скоро в един час – нещо, което бях извършил като млад, преди да преодолея слабостта си. Не знам – Бог знае – ще съм бил на 15 по онова време, и тогава не вярвах в живия Бог, дори когато бях дете. Всъщност аз останах в смърт и неверие, докато не бях поправен здраво, чрез ежедневна глад и голота.
28
[..] Обаче, това беше добро за мен, понеже Бог ме изправи, и ме подготви за това, което съм днес. Тогава бях много различен от това, което съм сега; сега когато се грижа за другите и имам достатъчно да правя, за да ги спася. В онези дни, аз не се интересувах и от собственото си добруване.
29
Така, в деня, в който бях обвинен от хората, за които споменах, аз видях нощно видение – някакво писание пред посраменото ми лице. По средата на това, аз чух Бог да казва: “Ние видяхме с недоволство лицето на този, който е лишен от доброто си име.” Той не каза: “Ти си видял със недоволство”, а: “Ние видяхме с недоволство”, сякаш се отъждествяваше с мен; така както каза “Този, който ви засяга, засяга зеницата на окото ми.”*
*Захария 2:8
800 total views, 2 views today
