Изповедта на Свети Патрик – част 3
10
Обаче, въпреки че има истина в моето извинение, това не ме води доникъде. Сега, на стари години, искам да направя това, което не можах на младини. Моите грехове ми пречеха да приема това, което четях. Но кой ще ми повярва, дори ако повторя това, което казах преди малко? Бях пленен на младини, прекалено млад за да мога да говоря, и преди да знам какво трябва да търся и какво да избягвам. Затова сега, днес, се засрамвам и се страхувам да покажа моята липса на опит, защото не мога да се изразявам с кратките думи, с които искам в сърцето и душата си.
11
Ако ми беше даден същия шанс, като на другите хора, не бих мълчал, независимо от последствията. Ако на някои се струвам прекалено прям, със моята липса на знание и моя бавен език, то е писано: “заекващият език ще говори бързо и ясно”* Колко повече трябва да искаме това ние, които сме, както е казано, спасително писмо от Христос дори до краищата на земята. Дори ако не е добри изразено, писмото все пак е искрено и написано сигурно във вашите сърца, не с мастило, но със духа на живия Бог.** Духът е свидетел, че това, което е от провинцията, също е създадено от Всемогъщия.
*Исая 32:4
**2 Коринтяни 3:2
12
И така, аз съм преди всичко друго обикновен селянин, бежанец и неук. Не знам как да подсигурявам за бъдещето. Но знам това със сигурност, че преди да бъде смирен, бях като камък лежащ във калта. Тогава този, който е мощен, дойде и в своята милост ме измъкна, и ме вдигна и ме сложи на най-гората част на стената. Ето затова аз трябва да викам високо, заради неговите велики дела, тук и сега и завинаги; дела, които човешкият ум не може да измери.
13
Затова бъдете изумени хора, всички вие, които се страхувате от Бог! Вие образовани хора на власт, чуйте и проверете внимателно. Кой беше този, който призова глупав човек като мен, отсред тези, които са признати за мъдри и опитни в закона и мощни в дело и във всичко? * Ако съм предимно презиран, все пак той ме вдъхнови, преди други, за да служа вярно на народите със страхопочитание и в безукорност: народите, до които любовта на Христос ме заведе. Неговият дар беше аз да прекарам живота си, ако въобще бях достоен за него, да им служа в истина и в смирение до края.
*1 Коринтяни 1:27
14
В знанието на тази вяра в Троицата, и без да позволявам на опасностите да попречат, е редно да изява Божия дар и неговата вечна утеха. Редно е да разпространявам навън името на Бог с вярност и без страх, така че и дори след смъртта ми да мога да оставя нещо стойностно на многото хиляди мои братя и сестри – децата, които кръстих в Господа.
15
Не заслужавах въобще Господ да ми даде такава огромна благодат, след трудности и проблеми, след пленничество, и след толко много години сред хората. Това беше нещо за което, когато бях млад, аз никога не съм се надявал или помислял.
725 total views, 2 views today
