Изповедта на Свети Патрик
С този пост започвам превод от английски на “St. Patrick’s Confessio” – Изповедта на Свети Патрик. Свети Патрик е почитан в моята втора родина – Ирландия и като гражданин на тази държава, съм длъжен да знам поне малко за този човек. И аз, като него, бях роб в тази северна държава, макар в друг смисъл на думата. И аз, като Патрик, осъзнах, че нямам вяра в Бога, от Който бях избягал преди това. И пак, там Исус от Назарет ми се откри и призова. И макар приликите ми с ирландския апостол да свършват дотук, съм благодарен на Бог, че дойде за мен точно в тази сурова държава.
Превеждането на тази кратка книжка, от една страна, има полза за самия мен. Надявам се някои от читателите на hristiani.net, подобно на мен, да бъдат насърчени от нея – най-вече да препосветят живота си на Бог и да се молят да Му бъдат полезни.
Всяка година, на 17 март се празнува деня на Свети Патрик – не само в Ирландия, но и в цялия свят. Сатана, разбира се, е успял да скрие от всички празнуващи истината за това, кой е бил този светия, като е наложил свързването на този ден със масово напиване, улични процесии и т.н.
Но нека сега да погледнем върху това, което самият Патрик казва за себе си…
Изповедта на Свети Патрик
1
Моето име е Патрик. Аз съм грешник, обикновен селянин, и най-малкият от всички вярвящи. Презиран съм от мнозина. Моят баща е Калпорниус. Той беше дякон; неговият баща беше Потитус, свещеник който живееше в Bannavem Taburniae. Неговият дом беше близо там, и там е където бях пленен. Бях на 16 години по това време. Тогава не познавах истинския Бог. Бях заведен в робство в Ирландия, заедно с хиляди други. Ние го заслужавахме, защото се бяхме отклонили от Бог и не пазехме неговите заповеди. Не искахме да слушаме свещениците ни, които ни съветваха как да се спасим. Господ изля гнева си върху нас и ни разпръсна сред много нации, дори до краищата на земята. Точно сред чужденците аз видях колко незначителен бях.
2
Там беше мястото, където Господ ми даде да осъзная, че нямам вяра. Въпреки, че това се случи късно, аз признах недостатъците си. Така, аз се обърнах с цялото си сърце към Бог и Той погледна на моята нищета и показа милост към моето младежко невежество. Той ме пазеше преди да го позная, и преди да придобия разум и да мога да различавам между добро и зло. Той ме защитаваше и утешаваше както баща го прави за сина си.
3
Затова аз не мога да мълча – нито би било добре да правя това – относно толкова големите благословения и дар, които Господ толкова любезно ми подари в земята на моето робство. Това е начинът, по който ние можем да се отплатим за тези благословения, когато нашият живот се промени и ние познаем Бог – да славим и да свидетелстваме за неговите огромни чудеса пред всеки народ под слънцето.
4
Това е така, защото няма друг Бог, нито някога ще има, нито някога е имало, освен Бог Отец. Той е този, който не е роден, този без начало, този, от който всички начала идват, този, който поддържа всичко в съществувание – това е нашето учение. И неговия син – Исус Христос, за който свидетелстваме, че винаги е бил, преди началото на времето, със отец по духовен начин. Той бе роден по неописуем начин преди всяко начало. Всичко, което можем да видим и всичко пред нашия поглед, е направено чрез него. Той стана човек; и побеждавайки смъртта, бе приет в небесата при Отец. Отец му даде цялата сила над всяко същество, както небесно, така и земно и подземно. Нека всеки език да изповяда, че Исус Христос, в който ние вярваме и който чакаме да се върне за нас в скоро бъдеще, е Господ и Бог. Той е съдията на живите и мъртвите; той отплаща на всеки човек, според техните дела. Той е излял изобилно над нас Святия Дух, дарът и обещанието за безсмъртие, който прави вярващите и тези, които слушат, да бъдат деца на Бог и сънаследници с Христа. Той е този, който признаваме и на който се покланяме – един Бог в троица на святото име.
943 total views, 2 views today
