За любовта към Бога и победата над греха
Знаем, че най-голямата заповед е да възлюбим Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и ум, така и ближния си както себе си (Лука 10:27). Бих искал днес да се концентрираме върху първата част на тази заповед – любовта към Бога.
Замисляме ли се какво означава да обичаме Бог?
Още от Стария Завет Бог показва, че любовта към Него се изразява в спазване на Неговите заповеди:
“Понеже ако пазите прилежно всички тези заповеди, които ви заповядвам, и ги изпълнявате – да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани към Него…” Второзаконие 11:22
“избери да обичаш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан към Него (защото Господ е твоят живот и твоето дълголетие), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков, че ще им я даде.” Второзаконие 30:20
Виждаме, че обичта към Бога се изразява в слушането на гласа Му, в привързването към Неговата воля, т.е. това не е просто някаква емоционална любов, която обитава само в чувствата на вярващия, но е практическа, видима в живота на човека.
Към старозаветните пасажи трябва да прибавим и думите на Самия Бог в плът, нашия Господ Исус Христос:
“Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.” Йоан 14:15
Ето това е практическият тест, който всеки от нас може да направи за да види дали обича Бога – спазва ли Христовите заповеди?
Живеем във време, когато учението за т.н. “супер-благодат” е проникнало в много църкви, претендиращи да бъдат живи, убеждавайки младенците във вярата (а и не само тях), че веднъж повярвали, няма опасност за душите им; че могат да живеят като света, да говорят като света, да съгрешават като света, и в същото време – да бъдат в Христос и да са спасени. Но Исусовите думи все още говорят от Божието Слово, и питат: „защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?” (Лука 6:46)
Нека не се лъжем, братя и сестри. Без святост, никой няма да види Бога! (Евреи 12:14) Нека не бъдем мамени! Пеенето на песни, издигането на ръце в църквата, и онова топло чувство в сърцето ни по време на богослужението, не значат нищо, ако нямаме истинска любов към Бог. Тестът за нашата любов към Него е практическото ни покорство към Него. Не са думите ни, нито проповядването ни, не са обещанията ни, нито знанието ни.
Разбира се, всеки вярващ идва при Бог с различен багаж от грехове, неверие и порочни навици. Необходимо е време, за да може новоповярвалият да бъде осветен така, че той или тя да започне да вижда разлика в живота си. Затова не искам настоящата статия да донесе осъждение на някого. Но нека всеки сам да изпитва себе си и да прецени, дали липсата на святост в живота му се дължи на това, или на обикновено непокорство пред Бога!
Апостол Йоан, апостолът на любовта, говори много за любовта към Бога:
“защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” 1 Йоан 5:3
“Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.” 1 Йоан 2:5
Заповедите на Бог не са тежки, само когато човек реши да се предаде на Бог. Когато вярващият реши да бъде свят, когато наистина остави света зад гърба си. Докато сърцето на християнина наистина не реши да бъде свято, то ще се лута между висините на светостта и низините на греховните навици. Това лутане между двата полюса може да продължи години, докато сърцето му не принадлежи напълно на Бог. Решението да се довери на Бог за живота си и да остави греха, е решение преди всичко на сърцето и е решение, базирано на вяра. Възможно е умът отдавна да иска, но в сърцето му да липсва част от вярата, необходима за спасението от греха:
“Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е нашата вяра.” 1 Йоан 5:4
Това е и причината толкова много решения да бъдем святи да се провалят, и то толкова бързо. Вярващият се опитва да си обещае, да се обрече, и решава да се бори с всичките сили на волята си, само за да се провали отново. Помнете – борбата с греха е чрез сърдечна вяра, не чрез силата на волята! В момента, в който ти повярваш, че Бог е способен и че ще те поддържа в святост, ден след ден, ти имаш тази победа.
Исус каза: “Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.” (Йоан 6:57)
Ние живеем чрез Христос, ден след ден. Нека се откажем от собствените си усилия, и нека да Му се доверим. Това е пътят, който всеки вярващ трябва сам да открие за себе си.
Но усъвършенстването на любовта ни към Бога не завършва с оставянето на греха ни! Нека също така да осъзнаем, че е възможно понякога да обичаме (с чувства) Христос, но да не обичаме неговата същност. Човекът е емоционално същество, и като такова е напълно способен да мисли че обича Бог, без да обича това, което Бог обича и да мрази това, което Бог мрази.
Осъзнаваме ли колко много Христос мрази греха в света? Смеем ли се на шеги, на които Христос не би се засмял? Гледаме ли филми, които не бихме могли да гледаме в Негово присъствие? Радваме ли се, когато нещастие сполетява неприятеля ни? Завиждаме ли тайно, ако някой е мощно използван от Бог? Трябва да си дадем сметка, че за да растем в любовта си към Бог, трябва да растем в любовта към светостта и в омразата към греха. За Христос се казва:
“Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите събратя.“ Евреи 1:9
Чудно ли е тогава, че ние самите нямаме това помазание и тази радост?!
Брат Радо
2017, София
1,837 total views, 2 views today
