Сърдечната скръб
Подражанието на Христос
Томас а Кемпис
Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата
Глава 21
Сърдечната скръб
Ако искаш да напредваш в добродетел, живей в страха от Бога, не търси прекалено много свобода, дисциплинирай сетивата си, и отбягвай празната глупост. Скръбта отваря вратата за много благословения, които разпуснатостта обикновено унищожава.
Чудо е как всеки човек, който разсъждава върху своето окаяно състояние и множеството опасности за душата му, може да бъде напълно щастлив в този живот. Безгрижни и небрежни за нашите недостатъци, не чувстваме истинската скръб на душите си, но често се впускаме в празен смях, когато имаме добри причини да плачем. Никоя свобода и радост не са истински, освен ако се основават на страх от Бога и на чистата съвест.
Щастлив е човекът, който може да отхвърли тежестта на всяка грижа и да обърне сърцето си към свято покаяние. Щастлив е човекът, който отхвърля от себе си всичко, което изцапва или обременява съвестта му.
Сражавай се като мъж. Навикът се побеждава с навик. Ако оставиш хората на мира, те ще те оставят намира да направиш това, което е редно. Не се оплитай в делата на другите и не се меси в делата на началниците си. Наглеждай предимно себе си и насърчавай себе си, вместо приятелите си.
Ако не си любимец на хората, не се натъжавай за това; но считай го за сериозен проблем, ако поведението ти не е такова, каквото подобава на Божий слуга и на посветен вярващ.
По-добре и по-сигурно е за нас, да имаме малко утехи в този живот, особено от тези на тялото. Но ако нямаме божествена утеха или я преживяваме рядко, то вината е наша защото не търсим сърдечната тъга и не оставяме суетните външни утешения.
Считай себе си за недостоен за божествената утеха, но заслужаващ много изпитания. Когато човек е съвършено покаян, целият свят е горчив и тягостен за него.
Добрият човек винаги намира достатъчно, за което да тъжи и плаче; дали мисли за себе си или за съседа си, той знае че никой не живее тук без страдание, и колкото по-отблизо изследва себе си, толкова повече тъжи.
Греховете и пороците, в които сме толкова оплетени, че рядко си позволяваме да съзерцаваме небесното, са причина за оправдана скръб и вътрешно съжаление.
Нямам съмнение, че ти би коригирал себе си по-истински, ако мислеше повече за ранна смърт, отколкото за дълъг живот. И ако мислеше в сърцето си за бъдещите мъки в ада, […], вярвам че с желание би понесъл усилия, и проблеми, и не би се страхувал от трудности. Но понеже такива мисли никога не пронизват сърцето, и понеже сме влюбени в ласкави удоволствия, ние оставаме студени и безразлични. Нашето окаяно тяло се оплаква толкова лесно, защото душата ни като цяло е прекалено безжизнена.
693 total views, 2 views today
