Любовта към усамотението и тишината
Подражанието на Христос
Томас а Кемпис
Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата
Глава 20
Любовта към усамотението и тишината
Търси подходящо време на незаетост и размишлявай често върху Божиите милости. Остави се от страничните занимания. Чети такива неща, които носят по-скоро сърдечна тъга, отколкото умствено занимание. Ако се отдръпнеш от ненужни разговори и напразното тичане, от слушането на клюки и слухове, ти ще намериш достатъчно време, подходящо за свято размишление.
Много велики светии са избягвали човешката компания, когато е било възможно, и са избирали да служат на Бог в усамотение. “Колкото пъти съм бил сред хора,” е казал един от тях, “аз съм се връщал по-малко човек.” Често откриваме това да е вярно, когато участваме в дълги разговори. По-лесно е да си напълно мълчалив, отколкото да не говориш прекалено много. Да останеш вкъщи е по-лесно, отколкото да бъдеш достатъчно нащрек когато си навън. Следователно, всеки, който се стреми да живее вътрешния и духовен живот, трябва да се отдели с Христос, от тълпата.
Никой човек не е в безопасност от публичното око, освен ако той се радва на неизвестността. Никой човек не е защитен в говоренето, освен ако той обича да е мълчалив. Никой не управлява безопасно, освен ако самият той е готов да бъде управляван. Никой човек не командва безопасно, освен ако се научил да се покорява. Никой не се радва безопасно, освен ако съвестта му вътре в него не го осъжда.
Освен това, сигурността на светиите винаги е била обгърната в страха от Бога, нито те са били по-невнимателни или по-несмирени, понеже са били известни с техните добродетели. Увереността на грешните, обратно, извира от гордост и самонадеяност, и довежда до тяхната заблуда.
Никога не си обещавай сигурност в този свят, дори ако изглежда да си добър вярващ или посветен отшелник. Много често изглежда тези, които другите оценяват високо, да са по-сериозно застрашени от тяхната прекалена увереност. Затова, за мнозина е по-добре да не бъдат напълно свободни от изкушенията, а да бъдат често изпитвани, да не би да се почувстват прекалено сигурни, изпълнени с гордост, или прекалено готови да се облегнат отново на външни удобства.
Ако само човек никога не търси преминаващи радости или ако никога не се обвързва със светски дела, каква чиста съвест би имал той. Какъв огромен мир и спокойствие биха били негови, ако се откъснеше от всички празни грижи и ако мислеше само за божествените неща, неща, полезни за душата му, и ако положеше всичкото си доверие в Бог.
Никой не заслужава небесното утешение, ако упорито не подбужда себе си към свято покаяние. Ако желаеш истинско сърдечно разкаяние, оттегли се в килията си и заглуши бученето на света, както е писано: “В стаята си оплаквай греха си.” Там ще откриеш това, което често губиш навън.
Килията ти ще ти стане скъпа, ако останеш в нея, но ако не – ще ти стане тегава. Ако в началото на духовния ти живот, ти живееш в нея и постоянстваш, скоро тя ще ти стане драг приятел и голямо утеха.
В тишината, посветената душа напредва в добродетел и научава скритите истини в Писанието. Там тя открива поток от сълзи, с които да се изкъпе и очисти всека вечер, за да може да стане по-интимна с нейния Създател, колкото повече се отдалечава от светската глъчка. Защото Бог и неговите ангели ще се приближават към този, който се оттегля от приятелите и познатите си.
По-добре е за човек да бъде непознат и да внимава на собственото си спасение, отколкото да го пренебрегва и да върши чудеса. Похвално е за монаха да пътува рядко в чужбина, да избягва хората и да няма желание да ги вижда.
Защо да пожелаваш да виждаш това, което не ти е позволено да имаш? “Светът отминава и неговите похоти.” Плътските желания понякога те карат да се скиташ, но след като отминат, какво си спечелил, освен обезпокоено и тежко сърце? Радостното заминаване често води до тъжно връщане, веселата вечер – до печална сутрин. Затова, всяко плътско удоволствие започва сладостно, но накрая води до съжаление и смърт.
Какво можеш да намериш другаде, което да не можеш да намериш в килията си? Какво можеш да видиш под слънцето, което ще остане дълго? Може би мислиш, че можеш напълно да задоволиш желанията си, но ти не можеш; дори да видиш всички съществуващи неща, не ще ли бъдат те само една празна гледка?
Надигни очите си нагоре към Бог в небесата и се моли заради греховете и недостатъците си. Остави суетите на суетните. Концентрирай се в нещата, които Бог ти е заповядал. Затвори вратата след себе си и призови твоя Исус, твоя Възлюбен. Остани с Него в килията си, защото никъде другаде не ще намериш мир. Ако не я беше напуснал, и ако не беше слушал клюки, би останал в по-голям мир. Но понеже понякога обичаш да слушаш новости, то затова е правилно да изпиташ сърдечна скръб.
633 total views, 2 views today
