Библията за водното кръщение

 

В настоящата статия ще разгледаме християнското водно кръщение, неговата същност и значение, условия за получаването му, както и някои спорни въпроси свързани с него.

Четири вида кръщение

“Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще направим, ако Бог позволи.” Евреи 6:1-3

В цитирания пасаж са изброени някои доктрини, които авторът на Посланието към Евреите счита за основни в християнската вяра. Забележете, че се споменава учение за няколко “кръщения”, а не само за едно. Това може да се обясни с факта, че в Новия Завет откриваме пасажи, говорещи за поне 4 различни видове кръщения:

• Йоаново кръщение

“Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.” Марк 1:4

Йоановото кръщение е кръщение на покаяние, с което се приготвяше пътя на очаквания Месия.

• Кръщение на страдание

“Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и под какво напрежение съм, докато се извърши!” Лука 12:50

“А Исус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?” Марк 10:38

Кръщението на страдание, което Господ Исус очакваше, и което щеше по-късно да бъде споделено от неговите апостоли (Марк 10:39), е тема, която няма да бъде дискутирана тук.

• Християнско водно кръщение

“И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух” Матей 28:19

• Кръщение в Святия Дух

“Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.”  Деяния 1:5,8

Това е кръщението, което е обещано от Отец и дава благодат и сила на вярващия, за да може той да бъде Христос свидетел и да служи с даровете, разпределяни от Святия Дух (1 Коринт. 12:11).

Значение на думата “кръщение”

Конкордансът на Стронг дефинира думата “кръщавам” (английски “baptize”) като “покривам напълно с течност”, “потапям”.

Различните форми на гръцкия глагол за “кръщавам” се срещат в следните Новозаветни пасажи:

“И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.” Лука 16:24

“Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.” Йоан 13:26

“и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово.” Откровение 19:13

“Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.” Матей 26:23

“А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.” Марк 14:20

Виждаме, че думата  “кръщение”, най-просто казано, означава потапяне.

Разлики между Йоановото и християнското водно кръщение

Основните разлика между двете кръщения са:

• Християнското кръщение се извършва в “името на Отца и Сина, и Святия Дух ” (Матей 28:19).
• Йоановото кръщение се извършваше в преходния период между Стария и Новия Завет.

След възкресението на Господ Исус Христос, няма място за Йоановото кръщение. Този факт е добре илюстриран в случая с покръстването на учениците в Ефес:

“А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.” Деяния 19:1-5

Тук апостолът среща Йоанови ученици в Ефес и виждаме, че не се поколебава да ги кръсти повторно, вече в името на Исус, т.е. в християнското водно кръщение.

Същността на християнското водно кръщение

Заповедта на самия Господ е неговите апостоли да правят ученици и да ги кръщават:

“И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух” Матей 28:19

“И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.” Марк 16:15-16

Оттук можем да заключим, че християнското водно кръщение е външно действие на покорство, чрез което вярващият изпълнява Божията воля.

От друга страна, водното кръщение символизира умирането на вярващия спрямо този свят и греха, и възкресението му заедно с Христос:

“Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.” Римляни 6:3-4

“погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.”  Колосяни 2:12

Водното кръщение, също така, символизира умиването от греховете ни:

“И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.” Деяния 22:16

Говорейки за водата, апостол Петър казва: “Тя в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а настоятелната молба към Бога на една чиста съвест) чрез възкресението на Исус Христос” (1 Петър 3:21)

Условия за вземане на водно кръщение

Кои са условията, на които трябва да отговаря един човек, за да може да се кръсти във вода?

1. Покаяние

“Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.” Деяния 2:37-38

Забележете, че в отговора на апостол Петър покаянието трябва да предшества водното кръщение. В практиката, обаче, се срещат хора, които приемат християнството за механичен процес, в който те просто трябва да преминат през определени ритуали, за да се спасят. Такива хора трябва да знаят, че истинското християнство и спасение изискват вътрешно покаяние и искрено посвещение на Бог. Преминаването през ритуала на кръщението, само по себе си, не спасява!

2. Вяра

“И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.” Марк 16:15-16

“И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.” Деяния 8:36-37

От горните пасажи се вижда, че вярата е необходимо условие за вземане на водното кръщение. Това е така, понеже кръщението само по себе си не спасява, а е само символ на вече настаналото новорождение.

3. Чиста съвест

“Тя в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а настоятелната молба към Бога на една чиста съвест) чрез възкресението на Исус Христос” 1 Петър 3:21

Вярвам, че чистата съвест тук не е резултат от самото кръщение, а от спасението чрез вяра, което е довело преди това до умиването на съвестта. Тук е мястото да се отбележи, че е добре водното кръщение да се отложи, ако новоповярвалият продължава да живее в някои постоянен грях, който не може да бъде спрян веднага. Често срещан пример за това е съжителството без брак. Ако се вземе водно кръщение, докато ситуацията с партньора не е изяснена, съвестта на взелия кръщение ще бъде постоянно омърсявана, ако продължава да живее в блудство. Друг пример може да бъде упражняването на професия, свързана с редовното извършването на грях.

4. Вярващият иска да стане Христов ученик

Ще си позволя да добавя това условие, понеже вярвам, че вземането на една толкова сериозна стъпка, като водното кръщение, предполага сериозното решение на вярващият да стане последовател и ученик на Христос. Все пак трябва да призная, че в практиката е възможно човек да вземе водно кръщение без напълно да осъзнава значението му, или все още да не е напълно посветен с живота си на Бог, но впоследствие да задълбочи посвещението си. От друга страна, много често се срещат случаи на християни, които с лекота се решават на тази стъпка, без да се забелязва коренна промяна в техния духовен живот и посвещение.

 

Кръщение на бебета

Позволено ли е да се кръщават бебета?

На този въпрос се дават два различни отговора, в зависимост от това кого ще попитате. Най-общо погледнато, православните и католически вярващи отговарят положително, така като и някои протестантски деноминации (лютерански и епископални църкви, методисти, презвитериански и реформираните църкви).  Негативно отговарят останалите протестантски деноминации.

Имайки предвид изброените по-горе условия за вземане на водно кръщение, а именно – покаяние, вяра и чиста съвест, авторът на тази статия счита, че библейският модел за водно кръщение е кръщението на вярващи, т.е. на хора, които ясно осъзнават своята нужда от прошка като грешници, запознати са и вярват в изкупителното дело на Исус Христос,  покаяли са се и са приели Христос за свой Господ, като така са станали новородени чрез вяра, и са били умити от греховете си.

Невъзможно е да се избяга от светлината на Божието Слово, което например описва кръщението на етиопския велможа:

“И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг? А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус. И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.” Деяния 8:34-37

“Ако вярваш с цялото си сърце, можеш.” (стих 37)Ясно е, че едно пеленаче не може да вярва с цялото си сърце.

От друга страна, напълно възможно е дете, още в най-ранна възраст, съзнателно да направи тази крачка, след като е било обучено в основите на вярата, след като е повярвало и е поискало да следва Христос.

Колко да се чака, преди да се вземе водно кръщение?

За да отговорим на този въпрос ще разгледаме примерите, които Святият Дух ни е дал в Деяния на апостолите:

• Повярвалите в деня на Петдесетница

В деня на Петдесетница, апостол Петър проповядва пред многохилядно множество и три хиляди души са спасени. Разказът продължава така:

“И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение. И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.” Деяния 2:40-41

Виждаме, че новоповярвалите бяха кръстени в същия ден, само няколко часа след повярването си.

• Повярвалите в Самария

Филип благовествува Христос в Самария, като мнозина повярваха и бяха кръстени:

“ Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.”  Деяния 8:12

В този случай не можем да бъдем сигурни след колко време повярвалите бяха кръстени. Възможно е, като евангелизатор, Филип да не е оставал повече от седмица-две в даден град, но едва ли по-дълго. Във всеки случай, не можем да знаем с категоричност.

• Етиопският велможа

Вече разгледахме този случай и видяхме, че кръщението на велможата беше незабавно. Едва ли може да говорим за повече от час или два, през които той и Филип да са пътували заедно:

“И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.” Деяния 8:36-37

• Кръщението на апостол Павел

“И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух. И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.” Деяния 9:17-18

След години, когато Павел дава своето свидетелство пред евреите, той разказва какво му е казал Анания, когато е дошъл при него:

“…И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.” Деяния 22:16

Виждаме, че Павел се кръсти в рамките на три дена, след като Христос му се беше открил на пътя към Дамаск. Не може да не забележим чувството на спешност във Ананиевите думи!

• Кръщението на дома на Корнилий

Когато Корнилий и близките му чуват благовестието от устата на апостол Петър, Святият Дух слиза върху всички тях. Смаян от това, че Бог е показал милост на тези, които доскоро той е считал за мръсни, Петър казва:

“Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние? И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос. Тогава му се примолиха да остане няколко дни у тях.” Деяния 10:47-48

Това е още един пример за незабавно водно кръщение на новоповярвалите.

• Кръщението на дома на началника на затвора във Филипи

Когато затворът във Филипи се потресва, началникът му е готов да се самоубие, но е възпрян от Павел. Тогава той и домът му чуват благовестието и повярват, като се кръщават незабавно:

“И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.” Деяния 16:32-34

Този случай често се използва от тези, които подкрепят кръщението на бебета. Но забележете, че Павел и Сила благовестваха на всички в неговия дом (стих 32), а не само на началника. Това най-вероятно означава, че всички в дома му са били в съзнателна възраст, способни да разберат и повярват в Евангелието. Дори това да не било така, не може да допуснем по предположения, неподкрепени изрично от Библейския текст да твърдим че кръщението на бебета е библейски издържано. Никъде в текста не се казва, че всред събраните в дома на Корнилий и имало бебета.

От изброените примери виждаме, че в повечето случаи новоповярвалите бяха кръщавани в същия ден, а в останалите – в рамките на дни след повярването.

Личното мнение на авторът на тази статия е, че има място пастирите да проверяват искреността и сериозността на новоповярвалите, в предвид на възможността някои хора да не са напълно готови за тази стъпка. Но независимо от евентуалните спорове по този въпрос, абсолютно ясно е, че изкуственото забавяне на кръщението със месеци, или дори с години, е библейски неоправдано. Ако условията за кръщение, описани по-горе, са изпълнени в даден вярващ, не би трябвало да се чака прекалено дълго време, преди той или тя да се кръсти.

От друга страна, в църквите понякога се срещат християни, които с години, а понякога и с десетилетия, и то по собствена воля, не се решават да вземат водно кръщение. Така, те губят време, и стоят на ръба на християнството, нерешителни да влязат в завет с Бог, но и недостатъчно далече, че да престанат да вярват и да посещават богослуженията.

Някои от тях правят това, понеже осъзнават, че живеят в доброволен грях, от който не искат или не могат да се измъкнат, докато други отлагат момента, мислейки се, че веднъж кръстени, те нямат право да съгрешават и трябва да бъдат съвършени и безгрешни. Първите са пример на непокорство и не готовност да платят цената за светостта, докато вторите – на лошо поучение и липса на духовно обгрижване.

Цялостно потапяне или поръсване с вода

 Библейският модел за християнското водно кръщение е пълно потапяне на вярващия. Никъде в Новия Завет не откриваме пример на кръщение с частично потапяне или поръсване. Както видяхме от значението на думата “кръщение”, става дума за потапяне, което изключва възможността то да е извършвано чрез поръсване. В допълнение, нека разгледаме някои пасажи от Словото, които подкрепят това становище:

• Кръщението на Исус Христос

“След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.” Марк 1:10

Излизането от водата показа, ще кръщението на нашия Господ беше чрез потапяне. Ако беше само с поръсване, не би било необходимо Той да влиза в река Йордан.

• Йоан кръщава в Енон

“Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и хората идваха и се кръщаваха.” Йоан 3:23

Ако кръщението се извършваше с поръсване на вода, на Йоан не би бил зависим от наличието на много вода.

• Кръщението на етиопския велможа

“ И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти. А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.” Деяния 8:36,38-39

Велможата със сигурност е имал вода със себе си, връщайки се от Ерусалим на път за дома си. Въпросът му ясно показва, че той е имал разбирането, че кръщението изисква наличието на вода за потапяне. Това се потвърждава от факта, че двамата влязоха и излязоха от водата.

• Кръщението като преобраз на смъртта с Христос

“Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.” Римляни 6:3

Както споменахме по-рано, водното кръщение олицетворява смъртта на вярващия за този свят и греха. За разлика от пълното потапяне, обикновеното поръсване с вода не изглежда да е силен символ на погребването.

Р.В

2017, София