Подражанието на Христос
Томас а Кемпис
Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата
Глава 11
Придобиването на мир и усърдие към съвършенство
Бихме се наслаждавали на много мир ако не се тревожехме какво говорят или правят другите, защото това не ни касае. Как може човек да живее задълго в мир ако се бърка в чужди работи, търси странни развлечения и рядко е вътрешно спокоен?
Блажени са кротките духом, защото те ще се наслаждават на мир в изобилие.
Защо някои от светиите са били толкова съвършени и предадени на размишления? Защото те са се опитвали да умъртвят в себе си всички земни желания и така са успявали да се привържат към Бог с целите си сърца и с лекота да концентрират своите най-вътрешни помисли.
Ние сме прекалено заети с нашите собствени прищевки и желания, прекалено
отдадени на преминаващи неща. Рядко побеждаваме напълно дори един порок, и не сме завладени от желанието да се усъвършенстваме ежедневно; и затова оставаме студени и безразлични. Ако умъртвявахме изцяло нашата плът и не позволявахме да бъдем разсейвани, бихме оценявали божиите неща и бихме преживели отчасти небесни откровения.
Най-голямата пречка, всъщност единствената е, че не сме свободни от страстите и похотите и че не се опитваме да следваме съвършения път на светиите. Така, когато срещнем някое препятствие, твърдо лесно се обезкуражаваме и се обръщаме към човешката утеха. Ако се опитаме, обаче, да стоим прави като смели мъже в битка, Господната помощ от небето със сигурност ще ни подкрепи. Защото Този, Който ни дава възможността да си бием за победа, е готов да помогне на тези, които продължават напред и се доверяват на Неговата благодат.
Ако позволим нашият прогрес в духовния живот да зависи само от спазването на външното, нашето посвещение скоро ще приключи. Нека, за това, да положим брадвата на корена, за да бъдем свободни от нашите страсти и така да имаме мир.
Ако поваляме само един порок всяка година, скоро ще бъдем съвършени. Обратното, обаче, много често се случва – ние чувстваме че сме били по-добри и по-чисти в първия плам и посвещение след повярването ни, отколкото след много години на практикуване на вярата ни.
Ако се постараем със усилие в началото, то след това би ни било по-лесно да правим всичко. Трудно е да се победят стари навици, но още по-трудно е да вървим срещу волята си.
Ако не побеждавате малките, нищожни неща, как ще победите по-големите? Съпротивлявай се на изкушенията в началото и се отучи от лошите навици, да не би, лека по лека, те да те отведат до по-лоши неща.
Ако разсъдиш какъв мир би донесъл на теб добрият живот и каква радост на другите, мисля че би бил по-загрижен за своя духовен прогрес.
