Подражанието на Христос
Томас а Кемпис
Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата
Глава 3
Доктрината на Истината
Щастлив е този, на който истината се открива, не чрез знаци и думи, които избледняват, но такава, каквато е.
Нашите мнения, нашите сетива често ни заблуждават и ние проумяваме твърде малко. Каква ползва от много дискусии по сложни и неясни теми, когато нашето незнание по тях не ще бъде използвано срещу нас в Съдния Ден? Пренебрегването на неща, които са полезни и нужни, и ненужен интерес към тези, които са странични и вредни, е голямо безразсъдство.
Имаме очи и не виждаме.
Какво тогава да правим с въпросите на философията? Този, на който Вечното Слово говори, е свободен от теоретизирането. Защото от това Слово са всички неща и за Него всички неща говорят. Без това Слово никой човек не разбира, нито съди справедливо. Този, за който То (бел.прев – Словото) става всичко, този, който проследява всичко до Него и вижда всичко в Него, може да успокои сърцето си и да остане с мир в Бога.
Добрият и благочестив човек подрежда в ума си нещата, които трябва да направи, не според капризите на злите си наклонности, но според това, което диктува здравият разум. Кой е принуден да се бори повече, освен този, който се опитва да покори себе си? Следователно, това трябва да е нашата цел: да победим себе си, да ставаме по-силни всеки ден, да напредваме във добродетели.
Всяко съвършенство в този живот съдържа в себе си някое несъвършенство, и никое наше поучение не е без някаква тъмнина. Смиреното самопознание е по-сигурен път към Бога, отколкото пламенното преследване на знанието. Не че обучението трябва да се счита за зло, или знанието – неща, които са добри сами по себе си и са отредени от Бог, но добрата съвест и добродетелният живот винаги трябва да бъдат предпочитани пред тях. Много хора често грешат и постигат малко или нищо, защото се опитват да станат мъдри, а не да живеят свято.
Ако хората отделяха толкова грижа в изкореняването на пороци и изграждането на благодетели, колкото отделят в обсъждането на проблеми, не би имало толкова злини в света, или такава безнравственост в религиозните организации. В Съдния Ден, със сигурност, няма да бъдем попитани какво сме прочели, а какво сме направили; не колко добре сме говорили, а колко добре сме живели.
Кажете ми, къде са сега господарите и учителите, които толкова добре сте познавали в този живот и които са били известни със своите знания? Други са заели техните места и аз не знам дори какво мислят те за своите предшественици. През живота си те изглеждаха да са нещо; сега те рядко са споменавани. Колко бързо славата на света отминава. Ако само техният живот напредваше наравно с тяхното образование, то учеността им щеше наистина да си струва.
Колко много погиват заради суетно светско знание и твърде малко служение на Бог. Те станаха суетни в своята собствена надутост, защото избраха да бъдат велики, вместо смирени.
Наистина велик е този, който притежава милосърдие. Наистина велик е този, който е малък в собствените си очи, и не приема и най-голямата почест. Наистина велик е този, който гледа на всички земни неща като глупост, само Христос да придобие. Този, който върши Божията воля и се отказва от своята собствена, е наистина много мъдър.
518 total views, 2 views today
