Страданието на християнина

На пръв поглед, разглеждането на проблема за страданието на християнина изглежда като суха материя, с която малцина биха се захванали. От една страна, страданието е едно от най-негативните човешки преживявания, а от друга, погледнато отгоре, заниманието ни със тази тема обещава малко практична полза.

Ако е така, защо Божието Слово съдържа толкова много истории, наставления и предупреждения относно страданието? Вярвам, че правилното разбиране на същноста, причините и функциите, които то изпълнява в живота на вярващите са жизненоважни за християнина, за неговото духовно израстване и устояване във вярата.

Като пример за това можем да дадем историята на Христовата Църква в Китай при идването на комунистите на власт. Вярващите по тово време били наставлявани, че Тяхният Господ не би допуснал да минат през голямата скръб, а че ще бъдат грабнати преди нея. С идването на власт на комунистите, китайската църква минава през период на преследване, което било прието от вярващите за „голямата скръб“. След като Христос не дошъл да ги грабне, както те били инструктирани че ще стане, мнозинството вярващи отпаднали от вярата. От тази история виждаме как неправилната нагласа на християнина към страданието може да доведе до отпадане от вярата. Оттук и убедеността на автора, че настоящата статия може да бъде от практична полза за всеки вярващ, които е сериозен отностно своето ходене с Бог.

Трябва да се отбележи, че разглеждам страданието, изпитанията и гоненията заедно, тъй като много често страданията на вярващите произтичат от изпитанията и гоненията, през които те минават:

„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава.“ 1 Петрово 4:12-13

Християните са призвани към страдания, по примера на Христос

Във времена, когато обаятелни и богати проповедници се опитват да ни убедят, че Бог живее за да ни изцелява и благославя материално за да имаме възможно най-удобния и безпроблемен живот на тази земя, цитираните по-долу пасажи от Божието Слово би трябвало да могат да събудят и най-заспалите духовно наши събратя.

Новият Завет недвусмислено ни предупреждава, че като ученици на Христос, ние сме призовани и към страдания. Казвам „и към“ за да не уплаша неукрепнали във Словото души, които могат си помислят, че това е единственото към което Христос ни призовава.

„Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите; защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо. Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки;“ 1 Петрово 2:18-21

„И така, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото този, който е пострадал по плът, е оставил греха, за да живеете през останалото в тялото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля.“ 1 Петрово 4:1-2

„за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му“ Филипяни 3:10

От цитираните по-горе пасажи става явно, че страданието на вярващия произтича от това, че следва Христос и че съучаства във опитноста на Христос във плът. Много вярващи копнеят да притежават силата на Христос, с която Той лекуваше болните и освобождаваше вързаните, но малцина са тези, които виждат нуждата да приемат Божията воля за себе си като съучастват в Неговите страдания (Филипяни 3:10) и ходят по Неговите стъпки (1 Петрово 2:21).

Трябва да отбележим, че настоящият текст не третира страданието на християнина като резултат от неговото непокорство спрямо Бог.

Форми на страдание

От следващите пасажи придобиваме по-пълна представа за формите на страдание, които можем да очакваме като Христови последователи:

1. Огнени изпитания

„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава.“ 1 Петрово 4:12-13

2. Опозоряване и похулване

„Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас от тяхна страна се хули, а от ваша страна се прославя.“ 1 Петрово 4:14

„Затова и Исус, за да освети народа чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. И така, нека излизаме и ние към Него вън от стана, като понасяме позор за Него.“ Евреи 13:12-13

„Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;“ Матей 5:4,10-11

3. Страдание

„защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ Филипяни 1:29

„Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос.“ 2 Тимотей 2:3

4. Плач

„Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне на радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече мъките си поради радостта, че се е родил човек на света. Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме.“ Йоан 16:20-22

5. Скърби

„за да не се разколебава никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени. Защото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.“ 1 Солунци 3:3-4

„Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос.“ Откровение 1:9

„Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.“ Откровение 7:13-14

6. Побой, затвор

„А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.Защото народ ще се повдигне против народ и царство против царство. Ще има трусове на разни места, ще има глад; а тези неща са само начало на страданията. Но вие гледайте себе си, защото ще ви предадат на съдилища и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствате на тях.“ Марк 13:7-9

„Павел, затворник за Христос Исус, и брат Тимотей, до нашия възлюбен съработник Филимон“ Филимон 1

7. Отхвърляне и омраза

„И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.“ Марк 13:13

8. Конфискация на имоти

„Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания, кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така. Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.“ Евреи 10:32-34

9. Мъчения и умъртвяване

„А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители заради Моето име. И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте, защото Аз ще ви дам така мъдро да отговорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат. И ще бъдете предадени даже и от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас. И ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине. Чрез твърдостта си ще спечелите душите си.“ Лука 21:12, 14-19

„Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите си и ще ги умъртвят. Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен. А когато ви гонят от този град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да обходите докрай Израилевите градове, докато дойде Човешкият Син. Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си. Достатъчно е за ученика да бъде като учителя си и за слугата – като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!“ Матей 10:21-25

„И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят. Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. Но който устои докрай, той ще бъде спасен. “ Матей 24:6-10,13

Примери на страдание на новозаветните служители и вярващи

Новозаветните Писания красноречиво свидетелстват за страданията както на Божиите служители, така и на цялата първоапостолска църква:

„И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като всред много скърби приехте словото с радост, която е от Святия Дух;“ 1 Солунци 1:6

„Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите.“ 1 Солунци 2:14

„така че и самите ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашето търпение и вяра във всичките ви гонения и в скърбите, които понасяте, което е доказателство за Божия справедлив съд, за да се удостоите с Божието царство, за което и страдате.“ 2 Солунци 1:4-5

„Сметнах обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите, понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. И наистина, той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост – и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате пак и аз да скърбя по-малко.“ Филипяни 2:25-28

„Но направихте добре, като взехте участие в скръбта ми.“ Филипяни 4:14

„Сега се радвам в страданията си за вас, като от своя страна допълвам недостига на Христовите скърби в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата“ Колосяни 1:24

„затова, братя, при цялата наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви; “ 1 Солунци 3:7

„А ти си последвал моето учение, поведение, прицелната точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията; които ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра. Какви гонения претърпях! Но Господ ме избави от всички тях.“ 2 Тимотей 3:10-11

„Павел, затворник за Христос Исус, и брат Тимотей, до нашия възлюбен съработник Филимон“ Филимон 1

„Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христос Исус“ Филимон 23

„Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания, кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така. Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.“ Евреи 10:32-34

„Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.“ Евреи 11:36-38

„Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет на света – и досега всички ни имат за отрепки.“ 1 Коринтяни 4:11-13

„Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,“ 2 Коринтяни 1:6-10

„но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов, с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; всред слава и опозорение, всред укори и похвали; смятани за измамници, но пак истинни; като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, ала не умъртвявани; като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.“ 2 Коринтяни 6:4-10

„Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.“ 2 Коринтяни 7:4-5

„И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.“ Деяния 5:40-41

„А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.“ Деяния 8:1-3

„Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло. Уби с меч Йоановия брат Яков; и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.“ Деяния 12:1-4

„Истина, истина ти казвам: Когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще разтвориш ръце и друг ще те върже и ще те води, където не искаш. А като каза това, Той посочваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като изрече това, му каза: Върви след Мен“ Йоан 21:18-19

Неизбежно е, след прочитането на всички тези свидетелства, да се замислим за нас самите – вярващите във България и свободна Европа:

– Използваме ли наша настояща свобода за разширение на Божието царство?

– Копнеем ли за благовестието и за утвърждаването на новоповярвалите наши братя и сестри?

– Говориме ли на погивящия около нас свят сега, когато не сме преследвани за вярата си? Или чакаме да загубим свободата си, за да съжалиме, че сме проспали благовремието?

Причини за страданието на вярващите

Веднъж убедени, че страданието е част от християнското призвание, човешката ни природа бърза да запита „Защо е нужно да страдам?”. Моето убеждение е, че човек е по-склонен да премине през нещо нежелано, ако знае причините за него. Следващият списък от причини не претендира за абсолютна пълнота, а само за едно начало в ръзсъжденията по този въпрос:

1. Страдания поради това че служим на Христос.

Кой войник отива на война, очаквайки покой и удобства? Така и вярващият, като Христов служител, може да очаква съпротива от Сатана и хората, с които той разполага.

„Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос.“ 2 Тимотей 2:3

„А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име.“ Деяния 9:15-16

„Сега се радвам в страданията си за вас, като от своя страна допълвам недостига на Христовите скърби в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата“ Колосяни 1:24

2. Страдания като Божии деца.

„Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.“ Евреи 2:10

„По време на земния Си живот Исус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да го спаси от смърт, и като бе послушан поради благоговението Си, макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада“ Евреи 5:7-8

Като Божии деца, ние сме призвани да последваме по стъпките на Христос. Ако нашият предтеча, Исус във плът, бе усъвършенстван и научен на послушание, колко повече ние, Неговите ученици, трябва да очакваме Божията дисциплина чрез страдание? Повече за функциите на страданието по-долу.

3. Страдания понеже сме в плът.

Не трябва да забравяме, че част от нашите страдания на тази земя произтичат от простия факт, че сме във човешко тяло, подвластно на болести, немощи и стареене.

„И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло. “ Римляни 8:23

4. Страдания понеже живеем на тази земя

„Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“ Йоан 16:33

Освен вече споменатите причини, част от скърбите ни идат от това, че живеем във свят, прокълнат от Бога. Некоректното поведение на другите, болестите и финансовите проблеми са само няколко примера за изпитания, които животът ни на тази земя предлага. Християнинът трябва много рано в своя духовен живот да прозре, че никога няма да изгради Рая на земята, да приеме и очаква лошите дни в живота си, надявайке се на Божията помощ докато ги преминава.

5. Страдания по време на изкушения

„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.“ 1 Петрово 5:8-9

Този тип страдание е познато само на тези, които със постоянство се съпротивяват на Сатана. Това е разпъването на плътта, към което Новозаветните Писания ни насърчават (виж Колосяни 3). Борбата срущу греха и страданието на плътта, която бива разпъвана, могат да бъдат толкова интензивни, че авторът на Евреи ни предупреждава:

„Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.“ Евреи 12:4

6. Благочестивите и пълни със Святия Дух вярващи ще бъдат гонени.

„Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас от тяхна страна се хули, а от ваша страна се прославя.“ 1 Петрово 4:14

„Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“ 2 Тимотей 3:12

Веднъж решили да живеем свят и изпълнен със Божия Дух живот, ние ще бъдем гонени. Това е духовен закон, най-добре обобщен във Посланието към Галатяните:

„Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.“ Галатяни 4:29

7. Бог изпитва Своите деца.

„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“ 1 Коринтяни 10:13

„Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.“ Откровение 2:10

Много често Бог изпитва преди да благослови. Само Той знае колко Негови деца са спрели да растат духовно, понеже са се отказали и върнали назад, въпреки че не са били изпитани свръх силата им.

Роля на страданието в духовното изграждане на вярващия

Бог във Своята мъдрост използва страданията, които допуска в живота ни, за наше добро. Можем да бъдем абсолютно убедени, че причината, която кара Бог да позволява Неговите деца да страдат е по-важна от тяхното безпроблемно съществуване на тази земя или от рисковете, което страданието носи за тях.

Неговата цел във всичко това може да се обобщи така: нашето освещение и укрепване, като по-конкретно това включва:

1. Страданието произвежда търпение.

„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.А търпението нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.” Яков 1:2-4

2. Страданието изпитва вярата, което от своя страна произвежда слава за Бога.

„В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос;“ 1 Петрово 1:6-7

3. Страданието помага на вярващия да остави греховете си, т.е. страданието освещава.

„И така, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото този, който е пострадал по плът, е оставил греха, за да живеете през останалото в тялото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля.“ 1 Петрово 4:1-2

4. Страданието утвърждава и прави вярващия непоколебим.

„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко. “ 1 Петрово 5:10

„И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.“ Римляни 5:3-5

5. Страданието произвежда надежда и упование във Бога.

„И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.“ Римляни 5:3-5

Минавайки през изпитанията и страданията, вярващият побеждава чрез Божията помощ и благодат. С течение на времето, бидейки верен на Бог, той расте във упование на Бога, спомнайки си предишните победи и оттам расте в „надеждата която не посрамява“.

6. Вярващият се научава да състрадава на другите.

„И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.“ 1 Коринтяни 12:26

За плътския християнин това може да не е голяма придобивка, но за решените да се уподобят на Своя Спасител (Римляни 8:29), страданията им позволяват да растат в състрадание – един от атрибутите на самия Бог!

Необходимо е да се отбележи, че плътската ни природа не е склонна да състрадава в степента, в която Бог иска. Много често, вярващият започва да се моли за изцелението на другите от конкретка болест, или за благословението на конкретна житейска нужда, когато самият той преминава през същата болест или необходимост. И въпреки че никога не липсват болни от тази болест хора, същият вярващ никога не се е молил за тяхното изцеление, преди той самия да се разболее.

7. Вярващият придобива способност да утешава другите.

„Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.“ 2 Коринтяни 1:3-5

8. Страданието помага да обърнеме поглед от земното към вечното.

„Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“ 2 Коринтяни 4:17-18

9. В страданията и гоненията вярващият оставя своята сила и разчита на Божията.

„Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.“ 2 Коринтяни 12:10

Оставен сам на себе си, човекът винаги ще бъде самодостатъчен. Навсякъде около нас чуваме изказвания като “Вярвам единствено в себе си.”. Този тип мислене е пагубен за християнина, било като обикновен вярващ, или като Божии служител. Истинската духовна сила се намира, когато се оставят човешките опити за святост и се прибегне при Бога, “който дава щедро, без да укорява” (Яков 1:5), но се противи на гордиливия (1 Петър 5:5).

10. Временното страдание произвежда вечна слава.

„Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“ 2 Коринтяни 4:17-18

Наистина едно удивително изказване – нашата временна скръб произвежда вечна слава за нас. Удивително, понеже нещо „временно“ (на тази земя) като страданието може да ни донесе нещо вечно и непреходно.

Поведение и отношение на вярващия по време на страдание

Ето че стигаме да практичната част на темата. Трябва да се отбележи, че изброените по-горе причини и резултати от страданието могат да бъдат мощно насърчение за християните, тъй като основната опасност за неукрепените души е да се отдръпнат назад при първите знаци на страдание или гонение поради вярата (Матей 13:21). Веднъж разбрали, че това не е нищо странно и случващо се само на тях (1 Петрово 5:9) и веднъж убедени, че нищо не може да ги раздели от Божията любов (Римляни 8:38-39), те биха устояли докрай.

Ето и какво казва Словото Божие за начина, по който вярващите трябва да отговорят на страданието:

1. Имай търпение и твърдост.

„Братя, вземете за пример на злострадание и на търпение пророците, които говориха за Господнето име.“ Яков 5:10

„Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва – постоянни. “ Римляни 12:12

„Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет на света – и досега всички ни имат за отрепки.“ 1 Коринтяни 4:11-13

2. Моли се.

„Зле ли страда някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.“ Яков 5:13

3. Не се бой.

„И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто? Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а „от тяхното заплашване не се бойте, нито се смущавайте“ 1 Петрово 3:13-14

4. Смирявай се.

„Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите; защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо. Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки;“ 1 Петрово 2:18-21

5. Радвай се.

„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава.“ 1 Петрово 4:12-13

„Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете. Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син; възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.“ Лука 6:21-23

6. Не отвръщай, не заплашвай. Предавай всичко на Бога.

„Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; “ 1 Петрово 2:23

7. Продължавай да вършиш добро и да служиш.

„Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако такава е Божията воля, а не като вършите зло.Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух;“ 1 Петрово 3:17-18

„Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател като вършат добро.“ 1 Петрово 4:19

„Но ти внимавай във всичко, понасяй страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай вярно службата си.“ 2 Тимотей 4:5

На нас, като хора, ни се струва, че Бог очаква ние да Му служим само когато сме добре. Горните пасажи доказват противното. Когато страданието и изпитанията не успяват да спрат духовния живот на християнина, неговото поклонение и служение пред Бог, можем да сме сигурни за неговото духовно израстване и зрялост.

8. Не се срамувай ако страдаш като християнин.

„Никой от вас да не страда като убиец или крадец, или злодей, или като такъв, който се бърка в чужди работи. Но ако страда някой като християнин, да не се срамува, а нека слави Бога с това име.“ 1 Петрово 4:15-16

9. Състрадавай с другите.

„Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат. “ Римляни 12:15

„Помнете затворниците, като че ли сте затворени заедно с тях, както и страдащите, понеже самите вие още живеете в тяло.“ Евреи 13:3

10. Обичай и се моли за тези, които те гонят.

„Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят “ Матей 5:44

11. Пази се от човеците.

“Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите. И се пазете от човеците, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият. Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите.“ Матей 10:16-18

12. При гонения бягай от един град в друг.

„А когато ви гонят от този град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да обходите докрай Израилевите градове, докато дойде Човешкият Син. Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си. Достатъчно е за ученика да бъде като учителя си и за слугата – като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!“ Матей 10:23-25

В заключение, нека не забравяме, че Бог знае силата ни и не ще ни остави завинаги в изпитания:

„Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, а на вас, които страдате – успокоение заедно с нас, когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели“ 2 Солунци 1:6-7

Той допуска всичко това, за да ни усъвършенства и направи непоколебими, напълно утвърдени в Неговите пътища и любов.

На Него да бъде славата до вечни векове, Амин!

—

Страданието е полезно за душата ни само когато преминаваме през него като покорни християни. Постоянното ни покорство пред Бога е най-добрата подготовка за идващите изпитания и страдания.

—

брат Радо

София 2017