Апостол Павел е категоричен, че угаждането на очакванията на хората и служението на Господ Исус Христос са взаимно изключващи се. Всяко от тях ще доведе, рано или късно, до необходимостта от отричане на другото:
“У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга.” Галатяни 1:10
Безспорно е, че дълбоко в нас, ние имаме залегнало желанието да бъдем приемани, харесвани и търсени от другите. Но истината е, че при повечето хора, това желание е толкова силно, че то владее над тях и определя до голяма степен техните действия. “Какво ще кажат хората?”, “Не казвай на другите!”, “Какво ще си помислят съседите?” са фрази, които като че ли парализират нашите реакции в кризисни моменти и ни държат във вечен страх от човешкото мнение.
На фона на тези реалности, чуваме думите на Нашия Господ:
“Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик” Лука 14:26
Понякога погрешно разбирани от невярващия свят, те ясно показват волята на Бог за нас – да не бъдем подвластни и зависими от човешкото мнение, дори и от тези, най-близки на нас. Тесният и дълъг път на християнската вяра предлага множество изпитания, в които трябва да изберем между това да следваме Христос или да отпаднем, следвайки желанието на невярващи близки, роднини и приятели, които с радост биха предпочели да ни видят подобни на себе си, отколкото верни на Бог.
Страхът от хората и тяхното мнение накара Никодим да отиде при Исус нощем (Йоан 3:2). Страхът от хората беше и причината мнозина повярвали юдеи да не могат да изповядат Христос открито:
“Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.” Йоан 12:42-43
Виждаме как повярвалите юдеи, поради страха от хората, не можаха да изповядат Исус като Господ, и мнозина не достигнаха вечното спасение:
“Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.” Римляни 10:9
Това се потвърждава и от думите на самия Христос в Евангелията:
“И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.” Матей 10:32-33
Една от най-силните истории, разкриващи измамливостта на човешкото мнение, която някога е записана от човешка ръка, се намира във Деяния на Апостолите 14:8-20. Във нея, апостолите (Деяния 14:4 ) Павел и Варнава се намират в град Листра. Когато един местен куц човек бива изцелен, съгражданите му решават че Павел и Варнава са богове:
“А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.” Деяния 14:11
Апостолите, с много мъки, успяват да ги възпрат от това да им принесат жертви.
Атмосферата, обаче, рязко се променя, когато юдеи от съседните Антиохия и Икония пристигат в Листра и успяват да убедят местните да убият Павел с камъни. Тук виждаме колко бързо и драматично може да се променя човешкото мнение. От бог в техните очи, извършил чудо на изцеление, Павел съвсем скоро беше достоен за смърт!
Кое е практическото значение на всичко казано дотук?
- Нека днес да решим да сме свободни от човешкото мнение.
- Нека днес да решим да не бъдем тайни християни, но смело и открито да изповядваме името на Този, Който ни е спасил от греха и от смъртта. Ние никога не можем да се срамуваме от Христос, но понякога Той от нас – да!
Ако чувстваш, че в себе си имаш страх от човешкото мнение, че си “парализиран” и не можеш да споделяш благовестието с другите, или че правиш компромиси със съвестта си, не приемай че нещата не могат да бъдат различни. Отиди при Бог и искай от Него да те освободи и да ти даде благодат.
Бог не иска ние да се преструваме и да правим нещата по човешки. Неговото решение за този проблем е промяна отвътре навън – промяна, която идва чрез действието на Духа Му. Искай да бъдеш изпълнен със Святия Божий Дух, така както Отец обещава и Христос заповядва:
“И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.” Деяния 1:4-5
