Примерът на светите отци
Подражанието на Христос
Томас а Кемпис
Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата
Глава 18
Примерът на светите отци
Разгледай живите примери, оставени от светиите, които са притежавали светлината на истинската съвършеност, и ще видиш колко малко, как почти нищо не вършим. Какво е нашият живот, за съжаление, спрямо техния? Светиите и приятелите на Христос служеха на Господа в глад и жажда, в студ и голота, в работа и умора, във бдене и постене, в молитви и свято размишление, в гонения и много скърби. Колко много и колко тежки бяха изпитания, които те преминаха – апостолите, мъчениците, изповедниците на вярата, целомъдрените, и всички останали, които решиха да последват по стъпките на Христос. Те намразиха земния си живот, за да придобият вечния.
Колко строг и откъснат беше животът на светиите отшелници в пустинята! Колко дълги и сериозни изкушения те претърпяваха! Колко често бяха обсаждани от врага! Колко чести и изгарящи молитви принасяха на Бог! Какви непреклонни постове спазваха! Колко големи бяха тяхната ревност и любов към духовното съвършенство! Каква смела борба те водеха за да победят своите зли навици! Каква чиста целеустременост към Бог показваха! През деня работиха , а през нощта се молиха! Дори на работа, те не преставаха да се молят на ум. Те използваха всичкото свое време добре; всеки час им се струваше кратък, служейки на Бога, и във сладостта от размишленията те забравяха своите телесни нужди.
Те се отказаха от всички богатства, достойнства, почести, приятели и съдружници. Не искаха нищо от света. Едвам си позволяваха житейските нужди, и дори прислужването на тялото понякога им беше досадно. Те бяха бедни в светските неща, но богати в благодат и добродетел. Външно мизерстващи, вътрешно те бяха пълни с благодат и божествена утеха. Непознати за света, те бяха близки и познати на Бог. За самите себе си те изглеждаха като нищо, и бяха презирани в света, но в Божиите очи те бяха скъпоценни и възлюбени. Те живееха в истинско смирение и просто покорство; те ходеха с благотворителност и търпение, ежедневно напредвайки по духовния път и печелеха голямо благоволение от Бога.
Те бяха давани като пример на всички монаси, и тяхната сила да ни мотивират към съвършенство трябва да е по-голяма от тази на хладките вярващи, която ни изкушава към разпуснатост.
Колко голям беше пламъкът на всички монаси в началото на тяхната институция! Колко голямо тяхното посвещение в молитва и тяхното съперничество за добродетели! Каква прекрасна дисциплина процъфтяваше между тях! Каква голяма почит и покорство пред техния ръководител! Стъпките, които оставиха след себе си още свидетелстват, че те бяха святи мъже, които се сражаваха смело и победиха света.
Днес, ако някой не е грешник и може да понася търпеливо задълженията, които е взел върху себе си, е считан за велик. Колко хладки и невнимателни сме! Губим първоначалния плам много скоро и дори се уморяваме от живота поради мързела ни! И ти, виждайки толкова много примери на благочестиви хора, не задрямваш ли докато преследваш благочестието!
655 total views, 1 views today
