Мисли върху човешкото нещастие
Подражанието на Христос
Томас а Кемпис
Книга Първа
Мисли Полезни за Живота на Душата
Глава 22
Мисли върху човешкото нещастие
Където и да си, където и да отидеш, ти си нещастен, докато не се обърнеш към Бог. Затова, защо да се учудваш, когато нещата не стават така, както ти се иска? Има ли някой, който да има всичко което иска? Не – нито аз, нито ти, нито някой друг човек на тази земя. Няма никой на тази земя, било Папа или крал, който да не страда в изпитания или страдания.
Тогава, кой е по-добре? Със сигурност този, който пострадва нещо заради Бог. Много нестабилни и слабоволеви хора казват: “Виж колко добре живее онзи човек, колко богат и велик е той, колко е властен и могъщ.” Но издигни очите си към небесните богатства и осъзнай, че материалните блага, за които говорят, са нищо. Тези неща са несигурни и много обременяващи, защото те никога не са притежавани без притеснение и страх. Човешкото щастие не се състои в притежаването на изобилни блага; много малкото е достатъчно.
Животът на земята е наистина нещастие. Колкото повече човек желае духовния живот, толкова по-горчиво става настоящето за него, защото той разбира по-добре и вижда по-ясно недъзите и покварата на човешката природа. Да яде и пие, да гледа и спи, да почива, да се труди, и да е вързан от другите човешки нужди е голямо нещастие и злочестина за духовният човек, който на драго сърце би предпочел да е свободен от тях и свободен от всеки грях. Наистина, вътрешният човек е силно натоварен в този свят от телесните нужди, и затова пророкът се моли да бъде освободен от тях, доколкото е възможно, когато е казал: “От моите нужди, избави ме, О Господи!”
Но тежко на тези, които не виждат своето нещастие, и още по-тежко за тези, които обичат този нещастен и порочен живот. Някои, наистина, едвам успяват да се снабдят с необходимото им, чрез работа или просия; и все пак те толкова обичат живота си, че ако можеха да живеят тук вечно, те никак не биха се замислили за небесното царство.
Колко глупави и лишени от вяра са тези, които са толкова обгърнати в земните неща, че не ценят нищо друго, освен плътското. Нещастни хора, наистина, защото накрая ще видят, за тяхно съжаление, колко евтини и безполезни са нещата, които са обичали.
Божиите светии и приятелите на Христос не гледаха на това, което задоволява тялото, нито на нещата, които са популярни от време на време. Тяхната пълна надежда и цел се фокусираха на вечните неща. Тяхното желание сочеше нагоре към вечното и невидимо измерение, да не би любовта към временното да го повлече надолу към низките неща.
Затова не се отказвай, братко мой, в преследването на духовния живот. Все още има време и твоят час все още не е дошъл. Защо да отлагаш целта си? Стани! Започни веднага и кажи: „Сега е времето да се действа, сега е времето да се воюва, сега е времето да се променям.”
Когато си изпитван и угнетяван, тогава е времето за печелене на заслуги. Ти трябва да минеш през вода и огън, преди да стигнеш до почивката. Освен ако се насилиш, не ще победиш порока.
Докато живеем в крехко тяло, не ще бъдем нито свободни от грях, нито ще живеем без умора и тъга. На драго сърце бихме си почивали свободни от всяко нещастие, но загубвайки невинността си чрез греха, ние също загубихме и това благословение. Затова трябва да имаме търпение и да очакваме Божията милост, докато тази неправда премине, докато смъртното бъде погълнато от живота.
Колко голяма е човешката слабост, винаги склонна към злото! Днес ти изповядваш греховете си и утре отново извършваш греховете, които си изповядал. В даден момент ти вземаш решение да бъдеш внимателен, но след час се държиш така, сакаш никога не си вземал такова решение.
Ние имаме причина, заради нашата слабост, да смирим себе си и никога да не мислим големи неща за себе си. Чрез недоглеждане ние бързо можем да загубим това, което чрез Божията благодат ние дълго време сме придобивали в тежък труд. Какво ще стане накрая с нас, които толкова лесно изстиваме? Тежко ни ако приемем, че живеем в мир и сигурност, когато всъщност нямаме истинска святост в живота ни. Ще ни е полезно, като добри начинаещи, да бъдем още веднъж обучени в принципите на святия живот, да видим дали има надежда за поправление и по-голям духовен прогрес занапред.
1,107 total views, 1 views today
