Изповедта на Свети Патрик – част 4
16
След като пристигнах в Ирландия, аз пасях овце всеки ден, и се молех често през деня. Все повече растеше любовта ми към Бога и моето удивление пред него. Вярата растеше и моят дух беше разпалван, така че на ден се молех до 100 пъти, и през нощта може би още толкова. Дори оставах в планината и във горите, и ставах да се моля преди изгрев, в сняг и лед и дъжд. Никога не почувствах загуба от това, и никога не ме мързеше – както осъзнавам сега, духът гореше в мен по онова време.
17
Точна там една нощ, в съня ми, аз чух глас да ми казва: “Ти си постил добре. Скоро ще се върнеш в родината си.” Скоро след това, отново чух някой да ми казва: “Погледни – твоят кораб е готов.” Не беше наблизо, а на 200 мили разстояние. Никога не бях бил там, нито познавах някого там. Така избягах и оставих човека, с който бях 6 години. Отидох в силата на Бог – Бог, който обърна посоката на живота ми към добро; не се страхувах от нищо, докато пътувах към онзи кораб.
18
В деня, в който пристигнах, корабът щеше да отплава. Казах им, че трябва да отпътувам с тях, но капитанът не беше много доволен от това. Отговори ми неучтиво и ядосано: “Не си и мисли да идваш с нас.” Когато чух това, аз се върнах в хижата, където бях отседнал. Започнах да се моля докато вървя и дори преди да свърша молитвата, чух един от тях да ми казва: ”Ела бързо – онези мъже те викат.” Върнах се и те започнаха да ми казват: “Ела – ще ти се доверим. Докажи ни че си наш приятел по който начин си избереш.”[..] Те бяха езичници и аз се надявах, че могат да повярват в Исус Христос. Ето така стана, че тръгнах с тях и ние отплавахме.
19
След три дни акостирахме, и след това 28 дни пътувахме през пустош. Храната свърши и настана голям глад. Капитанът се обърна към мен и каза: “Какво ще кажеш, християнино? Говориш ни, че твоят Бог е велик и всемогъщ – защо да не се помолиш за нас, след като сме изпаднали в този глад? Няма никаква следа от човек наоколо!” След това аз казах, с известна увереност: “Обърнете се с вяра и с целите си сърца към Господа моя Бог, защото нищо не е невъзможно за него, за да ви прати храна – дори за да се заситите. Той има изобилие навсякъде.” С Божията помощ, това е което наистина стана! Стадо диви прасета се появи пред нашите очи! Те убиха много от тях и останаха там две нощи, и бяха напълно възстановени, както и кучетата – нахранени. Много от тях бяха отслабнали и оставени полуживи по пътя. След това, хората благодарност на Бога, и аз бях почетен в техните очи. От този ден нататък, те имаха изобилна храна. Те намериха също малко див мед, от който ми предложиха. Обаче, един от тях каза: “Този мед явно е бил пожертван на някой бог.” Благодаря на Бога, оттогава вече не ядох от него.
20
Същата нощ, докато спях, Сатана ме подложи на силен тест – ще го помня докато съм жив! Сякаш огромна скала падна върху мен, и аз загубих силата в моите крайници. Въпреки че знаех малко за живота на духа по това време, как се оказа че знаех да извикам към Helias*? Докато тези неща се случваха, слънцето изгря в небето, докато виках “Helias! Helias!” с всичка сила, великолепието на слънцето падна върху мен и внезапно, цялата тази тежест беше вдигната от мен. Вярвам, че Господ Христос ми помогна, и че неговият дух извика за мен. Вярвам, че ще бъде така винаги, когато съм под стрес, както казва евангелието: “В онзи ден, казва Господ, няма да говорите вие, но Духът на вашия Отец, който говори във вас.”**
*Най-вероятно се има предвид обръщението в Матей 27:46
** Матей 10:19-20
853 total views, 1 views today
