За арианството
Разбирането на същността на Бог и Неговата троичност никога не е било лесно начинание. Като ограничени по интелект създания, ние трябва да сме достатъчно смирени и да осъзнаваме, че всяко наше схващане и тълкуване по темата е ограничено, непълно и несъвършено. Въпреки това, Божието Слово ни разкрива достатъчно, за да сме убедени че съществуват правилно и погрешно тълкувание по въпроса.
Поглеждайки към историята на църквата, ние ще видим много погрешни учения, които впоследствие са били оборвани. През вековете църквата е издигала своите бранители на истината, които са били мотивирани от появата на тези ереси. По този начин, самите ереси са давали повод за усъвършенстването на ортодоксалните доктрини и за по-дълбокото разбиране на учението на Библията.
Една от тези ереси е арианството – възникнала в началото на четвърти век в Александрия и носеща името на презвитер от същия град, Арий. Арий твърдял, че Исус Христос е създание на Бог Отец, и като такова, той не е истински Бог.
Ето основните твърдения на арианската ерес:
- Бог Отец е създал само едно творение – Исус, чрез който всичко останало е било сътворено.
- Във вечността е имало време, когато Исус не е съществувал.
- Като творение, Исус не познава напълно и съвършено Отец.
- Исус не е притежава същото естество, от което е Бог Отец.
- Бог Син и Бог Отец не са равни.
- Святият Дух е издигната небесна личност или ангел, но не Бог.
Като примери на стихове от Словото Божие, на които Арий се обляга в своите твърдения, можем да посочим:
“в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание” Колосяни 1:15
Вземайки предвид и други пасажи, в които се казва, че Исус е “единороден” син на Отца, Арий стига до извода, че Исус е създание, преди всяко друго създание в творението. Според него, Исус е единственото и най-съвършено творение на Бог Отец.
“Чухте, че ви казах: Отивам си и отново ще дойда при вас. Ако Ме обичахте, бихте се зарадвали за това, че отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мен.” Йоан 14:28
Арий използва този стих, за да покаже, че Исус не е равен на Бог Отец. Според някои източници, неговият мотив да изтъква превъходството на Бог Отец е било новозараждащата се по това време ерес на сибелианството (статия за сибелианстовото тук).
Оборването на тази ерес изисква цялостно познание на Словото Божие и пасажите, в които се твърди, че Исус е Бог. Тук ще спомена само някои такива стихове, като за по-пълен списък от пасажи, можете да погледнете тук.
“Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос. Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството” Колосяни 2:8-9
“Аз и Отец сме едно.” Йоан 10:30
“Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!” Йоан 20:28
“А за Сина казва: Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.” Евреи 1:8
“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.” Исая 9:6
“чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.” Римляни 9:5
Появата на арианското учение води до значително разделение в християнския свят в началото на четвърти век. Въпросът за същността на Христос, породен от тези спорове води до свикването на Никейския събор в 325 г. от император Константин. Резултатът от него е категоричното осъждане на това учение като ерес и изгнанието на Арий. Въпреки това, арианството запазва част от своето влияние някъде до към 381г, като е постепенно унищожено чрез императорски декрети, преследване и събора от 381г.
В днешно време, изповедници на това лъжеучение са Свидетелите на Йехова. Подобно на Арий, те не считат Христос за Бог, а само за “бог” с малко “б”. Свидетелите вярват, че Христос в плът е превъплътеният архангел Михаил.
За разлика от Арий, Свидетелите на Йехова не считат Святия Дух за личност, а за “активната сила на Бог”.
За нас, като вярващи християни, е важно винаги да помним, че съществуват граници за разбирането ни на Бог и вечността. Когато един човек се опитва да обясни Божествената същност, оставяйки вярата, то той е обречен да завърши в лъжеучение. Когато четем в Библията, че Бог е един (Исая 44:6), и в същото време виждаме, че и Бог Отец, и Святият Дух, и Исус са наречени Бог, следва да вярваме прочетеното, а не да го отхвърляме, или да прибягваме до човешко обяснение, като това на Свидетелите на Йехова.
1,350 total views, 1 views today
