Живот по-близо да Бога

Живот по-близо да Бога

Наскоро ми зададоха въпроса “Защо не виждам видения и нямам преживявания с Бог, както други християни, които дават своите свидетелства?” Не мога да твърдя, че имам изчерпателен отговор за човека, който ме попита, но оттогава мисля върху това. Вярвам, че знам някои от причините, но едва ли са всичките. Сигурен съм, че Бог работи с всеки вярващ поотделно; затова и отговорът за всеки човек е различен.

На първо място искам да кажа, че целта на нашето призвание като вярващи не е постоянно да преживяваме свръхестествени събития, откровения, видения, или да чуваме постоянно Божия глас. Напротив, дори е много опасно вярващият да търси предимно това! Така се отваря врата за силите на врага, които с готовност биха предоставили алтернативни преживявания, които имат за цел единствено да отклонят вярващия, било от живот на святост, било от правилната доктрина или фокус в живота.

И все пак, новоповярвалият християнин често се възхищава когато слуша наистина силни свидетелства и, трябва да кажем, понякога завижда на хората, които ги дават. Възможно е да се появи съперничене или завист, един вид духовно премерване кой е по-уважен от Бог с духовни преживявания. Коренът на всичко това се дължи в духовната незрялост и липсата на знание – знанието, че Бог обича всички ни еднакво (Йоан 17:23), и че преживяването на свръхестественото не е мярка за духовен растеж или заслуги. Нека си спомним думите на Нашия Господ:

“Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.” Йоан 20:29

Ясно е че тези, които не са видели са по-блажени от тези, които трябваше да видят, за да повярват!

И все пак, Господ Исус също каза:

“Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?” Йоан 11:40

Ако е така, защо някои хора преживяват повече от Божията слава и чудеса в живота си? Ето причините, които виждам засега:

 

• Липсата на пълно посвещение на Бог

Редовно срещам християни, които вярват и ходят на църква, но не се решават да се посветят напълно на Христос. Ако искаш Бог да бъде реален в живота ти, то ти трябва да бъдеш истински с Него. Ако Той иска ти да го следваш (Матей 9:9), а ти си готов само да вярваш в Него, то ти още не си станал Негов ученик.

 

• Липса на Божието Слово в живота на вярващия

Не можеш да очакваш Бог да ти говори, ако ти игнорираш Неговото Писано Слово – Библията! Удивително е колко много вярващи, които срещам, считат четенето на една глава от Библията на ден за нещо напълно нормално и достатъчно за техните души. Нищо чудно, че духовният им живот е толкова немощен и незадоволителен. (Лука 4:4)

 

• Липса на молитва в живота на вярващия

Ако вярващият иска да чува Божия глас, логично е да очаква, че и Бог иска да чува неговия. Много християни не могат да отделят и един час за молитва, докато Христос още ни пита: “Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?” (Матей 26:40)

 

• Неправилен фокус в живота на вярващия

Като че ли в днешно време, мнозинството християни са решили, че Бог живее за да ги спасява и благославя, докато Писанието ни казва точно обратното:

“Защото Христовата любов ни принуждава да разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.” 2 Коринтяни 5:14-15

Бог се открива чрез своите слуги, и на своите слуги. Това е изключително важна истина! Не можеш да очакваш откровение след откровение от Него, ако стоиш пред телевизора или живееш само за себе си и семейството си. Когато застанеш в духовно състояние и житейска ситуация, в които Бог може да те използва, тогава ще започнеш да виждаш как Бог работи чрез теб и във теб. Той укрепва в благодат най-вече своите работници, защото те са тези, които най-вече имат нужда от нея!

Често чувам по църквите как вярващи се молят те да бъдат отново кръстени във Божия Дух. Сама по себе си тази молитва е добра. Но никога няма да бъде чута за хора, чиято житейска траектория минава само от дома към църквата и обратно. Самозатворили  се хора нямат нужда от свежо Божие помазание – то се дава на тези, които искат да бъдат Христови свидетели!

“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Деяния 1:8

“И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.” Деяния 4:29-31

 

• Неизползвани духовни дарби

За съжаление, срещам вярващи, които игнорират дарбите, които Бог им е дал. Като пример ще посоча непрактикуването на говоренето на езици, за което Словото ни казва: “Който говори на непознат език, назидава себе си..” 1 Коринтяни 14:4

Говоренето на езици изгражда духовно вярващия и притежава капацитета да отключи други дарби, като тълкуването и пророчеството (1 Коринтяни 14:13) – дарби, които са прекрасни методи, чрез които Бог може да говори на нас самите или на църквата чрез нас.

 

• Липсата на дълбок копнеж в сърцето

Една характерна склонност на всички вярващи е да смятат, че вършат повече от това, което всъщност правят. Ние мислим че обичаме Бог повече, отколкото наистина го правим; ние си мислим, че се молим достатъчно, когато се молим наистина малко; за много от християните, които познавам, постът от 12 часа е наистина подвиг и т.н.

Но това, което най-много надценяваме е нашето желание за духовни неща! По неясна за мен причина, смятаме че самото присъствие на желание Бог да направи нещо духовно в нас, ни квалифицира и класира за него. С други думи – очакваме Бог да ни даде нещо от себе си, веднага щом ние Му позволим. Но Библията ни казва нещо коренно различно: ние не само трябва да искаме Неговата воля да се изпълни в нас, но и да копнеем за това:

“ Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.” Матей 5:6

Копнежът е този, който Бог очаква да види в сърцата ни. И обикновено Той изпитва копнежа ни във времето. Не е достатъчно да копнееш за ден или два – искай от него и продължавай да искаш, до пълна победа (Лука 18:7).

 

• Слабо познаване на Бог

Ако има нещо, в което ние всички имаме нужда от растеж, то това е познаването на Бог. Като че ли понякога се опитваме да третираме Бог като човек. Допускаме, че може да сгреши или да се разкае. Сърдим му се, а после решаваме да му простим.  Даваме му условия и срокове в молитва. Всички тези грехове произтичат от непълното познаване на това кой е Бог.

Подобно, когато искаме Той да ни се открива свръхестествено, да ни говори, да ни дава видения и т.н. – осъзнаваме ли, че искаме много? Даваме ли си сметка, че искаме от Вечния Бог, издигнат над всяко друго същество във вселената, да се намеси, да ни докосне, да ни посети? Ако да – нека да имаме подобаващо отношение в молитва, пълно със смиреното признание, че Той не ни дължи нищо; с вяра, че Той иска да се открива (Йеремия 33:3) и със подобаващото за това дълготърпение (Евреи 6:12).

 

• Липса на търпение

Вече споменах тази причина в предната точка, но искам да я отделя насаме тук, понеже дълготърпението е ключ за наследяването на обещанията на Бог към нас:

“да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.”  Евреи 6:12

Затова, ако все още не си виждал Божията сила в живота си, не се отчайвай, до продължавай са искаш и да чакаш търпеливо.

 

• Липсата на вяра

Липсата на вяра е често дискутирана тема в църквите и затова няма да я разглеждам подробно тук. Но тъй като наистина е възможно това да пречи на Божиите откровения и чудеса в живота ни, счетох за нужно да я спомена. Нека да вярваме, че Бог иска да ни се открива:

“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят” Евреи 11:6

 

• Липсата на вярност

Като че ли винаги ние имаме склонността да гледаме нещата само от нашата, човешка, страна. Мислим си, че Бог не страда, че не плаче, че само Той не разбира през какво минаваме. Подобно, когато Му искаме да ни дава свидетелства, да виждаме ръката Му в живота ни, да общува с нас, ние не си задаваме въпроса: “Какво очаква Той от нас?”

Дали някога сме осъзнавали, че Той иска да ни се открива, но че не може да го направи мощно, силно и отблизо, докато не вижда, че може да ни се довери? Помнете – всяко по-голямо Божие откровение в живота ни, носи със себе си по-голяма отговорност за нас (Евреи 6:4-6, Лука 12:48). Доверието на Бог към нас зависи от това доколко сме се предали, доколко за нас няма връщане обратно към света. С други думи, това е сърдечен въпрос, който Бог вижда най-добре.

 

Ще завърша това насърчение с най-важното:

Преди всичко, търси Бог, преди благословенията Му. Възможно е човек толкова много да се съсредоточи в това, което няма, че да забрави това, което Бог вече му е дал. Възможно е толкова много да копнеем за Божиите дарове, че те да изместят Дарителя. Нашият Бог е Бог ревнив (Изход 20:5).

Освен тази истина, никога не трябва да забравяме, че Божията сила работи от първия ден на повярването на всеки новоповярвал. Чрез нея един грешник е новороден, поставен в Христос и осветен.

За мен самия – аз съм напълно уверен че Бог работи в живота ми, свръхестествено и чудотворно, когато виждам силата Му да ме държи над греховете, които някога са ме владели. За мен това е най-голямото чудо от всички – че един грешник може да се събуди с хваление на уста към Бога, който преди е мразел чрез делата си!

Ако видиш видение, ако чуеш глас, ако те посети ангел, ако извършиш чудо – ще имаш какво да си спомняш и разказваш. Но спомените избледняват и разказите се повтарят. Но когато виждаш Неговото дело вътре в сърцето си, ден след ден, ти чувстваш Неговото присъствие, даваш си сметка за Неговата грижа и жънеш плодовете на Неговата святост, в тялото и душата си.

 

Брат Радо,

София, 2017

 

1,994 total views, 1 views today