Ако трябва да опишем накракто пътя на всеки вярващ, когато идва при Христос, той би изглеждал така: омърсен от света и греха, в който е живял, той бързо осъзнава, че не може да предложи много на Бог, осъзнава своята духовна нищета и скоро вижда, че съществуват други вярващи, много по-напред от него във дългия път, наречен християнство. Подобно на непомазания още израилски цар Саул, християнинът тръгва по своя път със ниски мисли за своите духовни възможности и стойност.

Но с течение на времето, и колкото повече той е използван от Бог, вярващият започва да вижда и вкусва наличната за него Божия благодат, която тече през него, когато той предлага своя живот и време на разположение на своя Изкупител. Вече служител, а не само вярващ, той разбира какво е да си „животворно ухание, което докарва живот“ (2 Кор 2:16) и пръстен съд, пълен с превъзходната Божия сила (2 Коринтяни 4:7).

Рискове от служението

Да си използван от Бога, независимо в какъв мащаб, крие своите рискове за вярващия. Но към тях трябва да прибавим и почитта на другите хора, в чиито живот християнският служител е бил използван. С течението на времето, името му започва да става известно, започва да бъде синоним на духовност и пример на посвещиние. Така, към опасноста от възгордяване, се прибавя и възможноста за служителя да приеме тази почит, да започне да я счита за нещо нормално и дори да я очаква.

В настоящето послание, искам да се съсредоточа върху само един аспект от последствията на славата и почитта към християнския служител. Ще оставя отпадането от вярата като впоследствие от гордоста, тъй като вярвам, че много е говорено по тази тема. Вместо това, ще се опитам да опиша връзката между възгордяването на служителя и спирането на неговия духовен растеж в благодатта и Божията сила.

Причи за липса на сила в служение

Запитвали ли сте се някога защо не виждаме същите проявления на Божията сила днес, така както ги четем в Деяния на апостолите и евангелията? Дори когато получаваме отговори, много често ние трябва многократно да се молим, заповядваме или гоним (нечисти духове). А в много случаи, дори многократните ни опити за победа нямат ефект.

Моето лично убеждение е, че причините за тази липса на сила са комлексни. Следния списък не претендира да обхваща всички тях, но само тези, която вярвам, че Бог ми е открил дотук:

• липса на смирение
• липса на посвещение
• непълно освещение (включително наличие на системен грях)
• задоволство със приетата дотук благодат и вяра
• гордост / възгордяване
• приемане на слава от хората

Тъй като разглеждаме връзката между гордоста от служението и приемането на слава от хората и спирането на духовния растеж, ще се спра на последните две причини от списъка:

В момента, в който християнският служител започне да се възгордява заради факта, че Божията сила работи чрез него, той спира да расте във сила!

Бог мраза гордоста! Той я мрази в дявола, мрази я в света, мрази я и в своите деца! И Той никога няма да промени отношението си към нея!

Бог не само мрази гордоста, но се противи на горделивите. Няма как да очакваме да продължаваме да растеме в Него, когато Той ни се противи. Единственият ни избор е между това да се смирим и да продължим в растенето, или да сме горделиви и да останем в застой:

„Така и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите. Да, всички един на друг. Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно;“ 1 Петър 5:5-6

Как да се справим с гордоста тогава? Ето някои практични принципи, които ще ни помогнат в това отношение:

1. Осъзнай, че Божията сила ти е дадена – тя не е твоя, но ти е дадена на заем, за да служиш с нея на хората.

„А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.“ 2 Коринтяни 4:7

„Защото кой те прави да се отличавашот другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ 1 Коринтяни 4:7

2. Смирявай се пред Бога.

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига.“ Яков 4:10

Наблюдавай какви мисли имаш за себе си. Гледаш ли на себе си като на мъдър?

„Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло“ Притчи 3:7

„Бъдете единомислени един към друг; не отдавайте ума си на високи неща, но се предавайте на скромни неща; не смятайте себе си за мъдри.“ Римляни 12:16

3. Мисли за себе си като за „ненужен слуга“.

„Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.“ Лука 17:10

Християнският служител трябва да осъзнае, че дори ако извърши ЦЯЛАТА Божия воля за своят живот, той е безполезен слуга. Това не е лесна задача за нашата плът, но ние трябва да започнеме да мислиме по този начин, ако искаме един ден Бог да види делото като принос без недостатък.

Обръщам се към младите вярващи, които са получи призвание за служение от Бог:

Никога не мислете, че сте призовани да бъдете известни! Призовани сте да бъдете използвани, и ако, конкретно за вашето призвание, това изисква да сте видими, хората ще ви разпознават. Но не забравяйте, че всяка известност е само за да можете да извършите своята задача, и един ден да можете да кажете: „ние сме ненужни слуги“.

4. Помни, че оценката на твоята работа ще бъде след като Господ се върне.

„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго. Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън.“ 1 Коринтяни 3:11-15

„И когато се яви Пастироначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.“ 1 Петър 5:4

Не позволявайте на никой човек да оценява вашето служение, било чрез комплименти или хули. Съдия на вашето дело е сам Христос! Живейте за деня, в който трябва да чуете: „Ти си добър и верен слуга…Влез в радостта на господаря си.“ (Матей 25:21)

В момента, в който християнският служител започне да приема слава от себеподобните си, той спира да расте във Божията благодат!

Знаем, че Бог няма да даде славата Си на друг (Исая 42:8). Разумно ли е да очакваме, че Той ще ни възрастява във все повече сила, ако ние вземаме част от славата Му за себе си?

1. Търси слава само от Бог.

“Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог.” Йоан 5:44

Откажи всяко признание от хората. Не приемай никакви награди и почести от хора, заради своето служение. Имай съзнанието на слуга, който служи на своя Господар.

Отказването на почести понякога ще изисква пряко действие към някои вярващи, които гледат на теб по специален начин, понеже си бил използван в живота им. Трябва да им обесниш, че си абсолютно нищо, и да ги помолиш да спрат да те гледат по този начин. Още ли мислиш, че си бил смирен, без да предприемаш такива стъпки?

2. Бъде изпълнен с желанието да прославиш Бог.

„Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“ Йоан 5:43

„Който говори от себе си, търси своята собствена прослава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.“ Йоан 7:18

Единственият начин да не получаваш слава за себе си е да търсиш активно, с всичките си сили и във всичките се действия, славата на Този, който те е пратил. Помни, че действаш във името на Исус, чрез Неговата благодат, за Неговите цели и слава. Ако това не те задоволява, напусни служението веднага.

3. Откажи се от всякаква показност.

„Внимавайте да не вършите благодеянията си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.“ Матей 6:1

В информационния век, в който живеем, вече сме свикнали да виждаме много служители, които в реално време публикуват снимки и видео кадри от своите служения. Присъстващите дават свидетелства как служителят е бил използван. Всичко това се прави уж „за слава на Бога“. Разбира се, само Бог знае мотивите на всяко сърце, но на мен ми се струва, че цялата тази показност е излишна (да не кажа вредна) и превръща служителите от просто оръжие във Божиите ръце във медийна „звезда“ (много често доста бледа), която е по-загрижена от това дали мероприятието се вижда в интернет, отколкото от това да докосне въможно повече души.

Нима си съмняваме, че всичките ни дела в Господа не са записани горе на небете?! Вярвам, че много служители не осъзнават, че Божието царство се разраства незабелязано, душа след душа, без да е необходимо ежеминутното документиране на всяко тяхно действие.

Би било за тези вярващи да обърнат повече внимание на пасажите от Евангелията където техният Господ се оттегляше незабелязано, без да търси слава за себе Си. Нека се припомнят, че Йоан Кръстител не извърши нито едно чудо, но въпреки това народът се стичаше към него отвсякъде. Това би трябвало да е достатъчно насърчение да оставят камерите и вместо тях да искат от Бог да им прибавя благодат, вяра и сила, които сами и без медийна помощ ще водят тълпи при тях.

„А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място.“ Йоан 5:13

„И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него. Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отворѝ се. И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;“ Марк 7:32-36

Надявам се горните разсъждения да са били полезни на някои от вас. Нека се молим Бог да ни научи да Му служиме по угоден на Него начин, имайки скромни мисли за себе си и живейки за Негова слава. Амин!

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ Матей 11:28-30